А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

- В световната история са налице немалко драматични моменти, които може да те опровергаят - отбеляза Уекслър.

- Нещо повече - поде Емили, - подобни теории съществуват само на базата на чисти предположения. Навярно библиотеката е изгорена като част от някаква хитрост - заговор срещу завоевателите на града, след като предварително са изнесли колекцията на сигурно място. Вероятно колекцията е преместена на друго, грижливо пазено място, оставяйки на яростта на александрийската сган само комплекс от празни сгради и храмове. И още, и още. Всичко това са единствено предположения.

- И така до безкрай - добави Уекслър. - Конспирационните теории по самата си природа са изпълнени с безкрайни подозрения.

- Възможно е - призна Кайл, - но от всички теории за библиотеката една гласи - и това е теория, която така и не с отмряла напълно, - че съществува група, която продължава да управлява библиотеката от самото й създаване до днес, по време на унищожението й, през цялата човешка история. Не забравяйте, и в двете си писма професор Холмстранд споменава за група, която придружава библиотеката. Пише, че и тя съществува.

Емили се опита да си представи как Арно вярва в подобни теории - нещо почти невъзможно за отдаден на работата си учен като него. В писмата си обаче той наистина споменаваше за съществуването на такава група и говореше за нея просто като за „Обществото" - с подчертан акцент.

- И така, за какво според теб става въпрос? - попита тя, проверявайки как звучи теорията. - За някаква тайна група, скрита в мрака, която държи на свое разположение над един милион свитъци?

- Не точно за това.

Сега, когато споделяше своята страст, от цялото тяло на Кайл се излъчваше енергия.

- Легендата разказва, че групата се състояла от хора от персонала на самата библиотека. Задачата им била постоянно да събират нова информация и да я вместват в колекцията. Търсене, намиране, подреждане. Търсене, намиране, подреждане. Когато библиотеката била заплашена, бил съставен план и преместването й било само малка част от него. Това, от което се интересували членовете на групата, било да продължат да изпълняват мисията на библиотеката: да събират информация и да трупат знание.

С разграбването на Александрия, когато целият свят повярвал, че библиотеката е изчезнала, станало ясно, че най-добрият начин да осигурят безопасността й, е да запазят нейното съществуване в тайна. Вие познавате историята по-добре от мен, доктор Уес... -погледна я настойчиво Кайл. - Знаете, че изгарянето на книги се повтаря отново и отново. Рискът бил прекалено голям. Ето защо най-голямата библиотека на света била скрита.

Емили съзря проблем в логиката на Кайл.

- Какъв е смисълът от скрита библиотека? Щом най- голямата съкровищница от знания на света не може да бъде достигната, каква полза от нея?

- Точно тук в легендата настъпва донякъде неочакван обрат - отговори Кайл. - Както казвате, знание, което не може да бъде достигнато, е безполезно. Но прекалено много познания, известни на прекалено много хора, се превръщат в риск. Съществува практически риск някой да не хареса това, което е прочел, и да го унищожи, но възниква и интелектуален риск: хората да поискат да знаят прекалено много поради погрешни причини. Не забравяйте, Александрийската библиотека не е била дом само на свитъците с поезия и изобразителни изкуства; била е хранилище на натрупаното знание за цяла една империя. Исторически документи, географски и картографски сведения, записи на научни открития, военни записки, архитектурни планове. Когато в чужда земя откриели нова технология, подробностите се записвали и накрая неизменно се озовавали в библиотеката. Когато се усъвършенствали нови военни техники, които давали на една армия предимство пред друга, генералите поддържали дневници, копия от които в крайна сметка се озовавали в библиотеката.

Когато изпращали разузнавачи на вражеска територия, те чертаели карти на укрепления и отбранителни линии, копия от които...

- ... в крайна сметка се озовавали в библиотеката - довърши Емили вместо него, разбрала какво има предвид.

- Точно така. Възможността за конструктивно усвояване на знания, предлагана от библиотеката, се смесвала с възможността за злоупотреба. Никой не искал да стане свидетел на това, което можело да се случи, ако тази информация попадне в ръцете на погрешните хора. Затова, разказва легендата, за да защитят библиотеката от погрешни хора и зли намерения, било взето абсолютно решение, задължително за всички в нея. Задачата за търсене на нова информация продължила, но сега вече се осъществявала тайно. Библиотекарите се разпръснали из цялата империя, за да имат възможност да събират нова информация веднага щом се появи такава, а после да я добавят към колекцията. И така колекцията се разраснала и продължила да се увеличава през вековете.