А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

После посочи към човека, седнал до Емили, и продължи:

- Запознай се с Кайл Еймъри, един от новите ми студенти. Опитва се да те догони, бих

казал.

Младият мъж се усмихна и й протегна ръка.

- Приятно ми е да се запознаем.

Ръкостискането му беше твърдо и енергично. Гладко подстриган, млад, любезен, правеше добро първоначално впечатление. Идеалният специализант, бързо прецени Емили

- И той е от колониите - продължи професорът, без да обръща внимание на размяната на любезности зад гърба си, - но поне е от тези, които имат благоприличието да запазят короната на банкнотите си.

- Канадец - уточни Кайл. - От Ванкувър съм.

- Да, не е някой от вашите нелепи бунтовници - продължи да се шегува с американското си протеже Уекслър. Емили открай време му влизаше в тона, когато проявяваше склонността си да изтъква културното превъзходство на британците, поради което Уекслър винаги преувеличаваше, когато тя е наоколо. - Ето, например канадците - наясно са кое е добро за тях!

- Казваш го за всяка нация, която има банкноти с образа на кралицата и смята конете за последен писък на модата в придвижването на полицията - върна му го Емили.

- Точно така, точно така. Конна стража, полицаи на коне - достойни древни традиции, скъпа моя госпожо. Не идиотщините, с които се захващате вие и гнусните ви племена. Забележи, че канадците в момента не ги правят на пух и прах в днешните новини - махна той приблизително към радиото на колата, от което все още се чуваха обедните новини на Би Би Си - заради скандалното поведение на техния президент по въпроса с Близкия изток.

Кайл прехапа устни, защото реши, че дори да изтъкне факта, че Канада има министър-председател, а не президент, това едва ли ще е от значение за решения да се заяжда професор.

- Вие и вашите канадски приятели сте добре дошли по всяко време - отговори Емили. -Нашите бунтовни колонии с удоволствие ще ви вкарат в двайсет и първи век. Или да започнем с двайсети, или с деветнайсети? Така и не запомних в кой век сте останали.

Сега и двамата се усмихваха широко.

Кайл ги наблюдаваше. Чувстваше се като тийнейджър, станал свидетел на добронамереното заяждане между по-стари приятели, но някак си превърнал се в прицел на всичките им шеги.

Уекслър се подпря на кожената странична облегалка и се обърна с лице към гостенката си:

- Е, добре, вече разбрахме кой как е. Да мингм към въпроса. Доведох Кайл, защото добрият ни канадец изпитва страст към предмета ви, госпожице Уес.

Емили понечи да го поправи: ,Доктор Уес, професоре". Не беше съвсем сигурна дали пропускът е още една от добронамерените шеги на Уекслър, или по-възрастният преподавател действително е забравил, че бе защитила докторат след съвместната им работа.

- Александрийската библиотека ми е хоби от години - намеси се Кайл.

Емили се опита да скрие удивлението си, както и лекия пристъп на инстинктивна тревога. Трябваше ли този непознат да знае за работата й тук? Беше стъпила на британска земя преди няма и четирийсет и пет минути, а един асистент вече седеше до нея, готов да мине към съществената част. Очите й се върнаха на Уекслър.

- Много експедитивно - отбеляза тя.

- Обадих му се веднага след разговора ни - поясни Уекслър. - След като ми каза за писмото, реших непременно да го доведа. Надявам се, нямаш нищо против. Знам, че би предпочела всичко да мине по-тихо - продължи той и потупа с пръст отстрани по носа си -общоизвестният знак за детективи от комиксите, които пазят държавни тайни.

- Не, разбира се.

Всъщност Емили не бе съвсем сигурна дали има нещо против. Инстинктът й диктуваше да запази новата информация за себе си, но някой с по-пресни познания за библиотеката можеше да й е полезен.

- Може ли... може ли да видя писмата? - протегна ръка Кайл в очакване.

Емили продължително обмисли молбата му. Не можеше да преодолее докрай резервите си. Хвърли поглед към Уекслър за напътствие. Преподавателят я погледна сериозно за първи път от началото на срещата им.

- Емили, той е един от най-добрите ми студенти. Никой друг няма да ти помогне толкова, колкото той.

След още миг колебание Емили най-накрая бръкна в джоба и извади купчината писма. Кайл ги пое енергично, зачете ги и се потопи в свой свят. Емили отново се обърна към Уекслър, който с интерес продължаваше да наблюдава сцената.

- Както ти казах по телефона, вчера убиха Холмстравд - или всъщност онзи ден, ако смятаме и времето на полета. През нощта във вторник.

- Горкият професор Холмстравд - рече Уекслър. - Добър човек. Преди няколко години рецензира една от книгите ми.