А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

Полетът от Минеаполис до „Хийтроу" щеше да продължи приблизително седем часа и четирийсет минути, ако всичко минеше гладко. Почти осем часа затворена в собствената си глава в предвкусване на онова, което я очакваше, и това, което се бе случило, за да я доведе до -тук. Докато задкрилките се прибираха във фюзелажа и се закотвяха на място с бръмчене на мотори, Емили притисна писмата на Арно до гърдите си. Те бяха това, което превръщаше сегашното й пътуване в нещо уникално. Нещо изпълнено с въодушевлениг. Значението им бе невъобразимо. С въодушевлението обаче дойде и тревогата: в ръцете си държеше думите на мъртвец, жертва на убийство, от което не бяха изминали дори двайсет и четири часа. Страхът, който изпита по-рано през деня, започна да се завръща.

„Успокой се, професоре." От проверката на пропускателния пункт не бе спряла да се гълчи наум, но не беше в състояние да спре лудото биене на сърцето си Никога досега не се бе оказвала замесена в нещо толкова загадъчно, колкото сегашното си пътуване. Разгъна писмата и ги прочете поне за двайсети път. Съдържанието им се запечата в почти фотографската й памет и отново сгъна страниците. Съгледа как крайчетата им трепкат - ръцете й трепереха.

- ... ще се изкачим на височина от дванайсет хиляди метра... - нареждаше спокоен мъжки глас по високоговорителя. Емили, прекалено погълната от мислите си, не бе забелязала, че капитанът е започнал с информацията си - ... когато кабинният екипаж ще мине по пътеките със закуски и освежителни напитки.

„Чак тогава!" Емили бе готова да пийне нещо сега, за да успокои нервите си. Изключи останалата част от съобщението на капитана и отново се потопи в мислите си за странния начин, по който се бе развил днешният ден.

Арно твърдеше - трябваше да си напомни, че макар самолетът около нея да е съвсем истински, на този етап се налагаше да определи думите на професора единствено като твърдение, - че Александрийската библиотека не била загубена. С плашеща напрегнатост Емили осъзна, че професорът не й е дал почти никаква допълнителна информация. Всички понататъшни подробности - ако следващите улики на Арно се окажеха също толкова загадъчни, колкото тези в писмата му - зависеха от самата Емили.

Знаеше за Александрийската библиотека благодарение на страничната информация от миналите си проучвания. Малкото исторически данни, които можеха да бъдат удостоверени със сигурност, попадаха в обхвата на интереса й към гръко-египетската история и преди години се запозна с основните очертания на историята на библиотеката. Но дори за най-заинтригувания учен тези очертания бяха неясни и загадъчни. С почти всяка подробност границата между легенда и действителност се размиваше и нищо не можеше да се определи окончателно. Малко академици се занимаваха с темата, освен мимоходом, защото огромна част от нея почиваше на хипотези и предположения - области, в които учените навлизаха твърде колебливо. Историческите изследвания трябваше да се основават на факти, а сигурните факти за Александрийската библиотека бяха прекалено малко.

Смяташе се, че библиотеката, уместно наречена Царската Александрийска библиотека, е основана по време на властването на Птолемей Филаделф, цар на Египет, наречен също и Птолемей II. Баща му е служил на Александър Велики и това му е спечелило почести и през 305 г. пр. Хр. - царска титла. Като част от прославянето на новата си империя Птолемей посвещава на музите прочутия храм „Музейон", от чието име латиноговорящите римляни и цялата по-късна история е извлякла думата „музей". Музейонът не бил библиотека в съвременния смисъл на думата, а религиозен храм, посветен на божествата на поезията, изкуствата, вдъхновението и учението. В него се съхранявали предмети, достойни за почитта им. На грижливо организирани рафтове стояли свитъци с текстове, свързани с всеки отделен предмет.

Синът на Птолемей, Птолемей II, разширил „Музейон" и го превърнал в колекция - не само на свещено знание, а на всякакво знание. Империята се разраствала и се променяла, а царят й смятал за редно Египет да властва със сила, включително силата на знанието. Затова основал, финансирал и подпомагал институцията, която се превърнала в първата велика библиотека на света: свещеният дом на всяко писано знание и всеки документиран факт.

Проектът бил най-големият и всеобхватен по рода си в историята. Първоначалната цел, която си поставил Птолемей, била да придобие 500 000 свитъка за рафтовете и за да я постигне, прибегнал до извънредни методи. Започнало издирването и купуването на всички възможни свитъци. Издадена била дори царска заповед всички посетители в Александрия да предават при пристигането си книгите, свитъците и всички други писмени материали, за да могат писарите в библиотеката да ги препишат и да ги добавят към колекцията. После изпратили александрийските библиотекари в други, по-стари центрове на знание да се сдобият с копия на важни томове срещу заплащане или да ги вземат назаем, за да ги препишат в просторния скрипторий, който се разраствал успоредно със самата библиотека. Текстове на езици, недостъпни за учените и мислителите на империята, които като цяло пишели и четели на гръцки, били преведени от комитети, създадени чрез разширяващата се инфраструктура на библиотеката. Най-известният сред преводните проекти бил преводът на еврейската Библия на гръцки, възложен на цели седемдесет еврейски писари - числото, на гръцки Septuaginta , под което преводът е известен дори и днес.