А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

- Фъстъци, претцели или бисквити?

Бодрият глас, който ненадейно се вряза в размисъла на Емили, драматично се сблъска с предмета на мислите й.

- Извинете?

- Какво ще желаете? - попита стюардесата. - Фъстъци, претцели или бисквити?

Усмивката й изглеждаше така, сякаш си я бе залепила още отпреди излитането, невъзмутима и твърдо фиксирана на лицето й.

- Ъъъ, фъстъци, струва ми се - отговори Емили. - И уиски. А фъстъците са по избор.

Стюардесата посрещна този опит за хумор от страна на Емили със същата изкуствена усмивка.

- Имате ли предпочитания какво да бъде уискито? Разполагаме с „Бушмилс", „Феймъс Грау"...

- Което е най- голямо - прекъсна я Емили, като направи лек жест с ръка, за да й попречи да изрецитира списъка докрай.

Стюардесата вдигна вежда и хвърли на Емили поглед, който говореше, че такъв коментар не подобава на дама, но пътничката отговори с изражение, което също толкова ясно показваше, че не се интересува от мнението на стюардесата. Жената подаде на Емили бутилчивд „Феймъс Грау", картонена чаша с лед и продължи към следващия претъпкан с пътници ред.

- Фъстъци, претцели или бисквити? - изгука тя, все едно някой е пуснал компактдиск с един и същ запис.

Емили развинти капачката от бутилчивдта и изля течността върху леда. Голяма глътка от парливата течност успокои оголените й нерви. Тя затвори очи, подпря глава на облегалката и отново потъна в мислите си.

Александрийските библиотекари станали известни в античния свят с ерудицията и знанията си. Тъй като разполагали с най-голямата на света колекция документални източници -колекция, която включвала знания от всякакъв вид, от областта на изкуствата, естествените на -уки, историята, биологията, географията, поезията и политиката, - тези библиотекари привличали други учени и библиотеката се превърнала в център за проучвания и усвояване на знания. Сред главните библиотекари, пазителите на огромната колекция, били имена, познати на всеки историк, специализирал в този период: Аполоний Родоски, Ератостен, Аристофан Византийски и цяла плеяда други.

Никой не знае колко голяма е станала накрая библиотеката. Първоначалната цел от 500 000 свитъка бързо била постигната и надмината и библиотеката станала толкова огромна, а влиянието й такова, че други политически центрове започнали да основават съперничещи й институции на различни места в империята. Библиотеката в Пергамон била най-силната от тях и щяла да заплаши доминирането на Александрийската, ако не била обрана към средата на I век преди Христа от Марк Антоний, който заграбил от залите й над 200 000 свитъка, за да ги поднесе като сватбен подарък на Клеопатра, потомка на първия Птолемей. Холивуд, спомни си Емили, бе запленен повече от тяхната донякъде долнопробна любовна история, отколкото от библиотеката - романтичния подарък на Марк Антоний.

Сега александрийската колекция изисквала многобройни сгради, специални складове и зали. Проучвателната страна на характера й подтикнала Клеопатра да построи дузини зали за четене, помещения за лекции, скриптории и административни кабинети. Слухове, които може и да са били верни, твърдели, че сега колекцията наброявала над един милион свитъци и сборници - огромен склад на знания и култура, невиждан дотогава на света.

А после, някъде през VI в., всичко ненадейно изчезнало.

Това бе загадка, която никой историк и нито един учен не бе успял да разкрие. Най-голямата библиотека в човешката история просто изчезнала. Емили знаеше, че съществуват стотици теории какво е станало с нея. Но всички те са просто теории. Догадки Единственото, известно със сигурност, е, че най-голямата съкровищница на човешката мъдрост, позната на света, е престанала да съществува. Цялото знание и свързаната с него мощ бяха загубени. Библиотеката бе изчезнала.

Или не беше?

Въпросът, който Емили никога не си бе задавала сериозно до тази сутрин, ненадейно се оказа единственият важен на света и накара сърцето й да забие въодушевено. Ако посланието на Холмстрацд отговаряше на истината, възможностите за това, което очакваше да бъде открито, бяха толкова огромни, че надхвърляха въображението й. Това, което светът знаеше за историята, щеше да се промени завинаги.

ЧЕТВЪРТЪК

Летище „Хийтроу”, Лондон - 11.15 ч. по Гринуич

Петнайсет минути преди полет 98 на „Америкън Еърлайнс" да кацне на Терминал 3 на „Хийтроу", колелата на един много по-малък самолет докоснаха пистата. Обикновеният „Гълфстрийм 550" беше боядисан в бяло, без никакви опознавателни знаци с изключение на номера на самолета, изписан с черни букви на стабилизатора на опашката.