Глен Купър - Библиотекарите

- За какви ситуации говориш? - попита Уил.

- Време е да ти покажем нещо - обади се Кейша. - Искам да ми обещаеш, че ако махна белезниците ти, няма да ни сториш нищо и няма да се опитваш да избягаш.

- Мога да обещая, че няма да ви нараня - отвърна Уил.

- Виж какво - остро рече Кейша. - Мога да извикам Кийлън да те укроти с пушката, но предпочитам да не е с нас. Това ще... ограничи изживяването. Освен това мъжете са горе и ще бъдеш хванат моментално.

Уил кимна.

- Добре, имаш думата ми. Е, Филип? Участваш ли?

- Предпочитам да правя любов вместо война. Пък и не бих отказал една обиколка с гид.

Уил се изкиска и повдигна китката си към Кейша, която вече беше извадила ключа.

Въпреки обещанието си той си помисли дали да не грабне Филип и да побягнат. Можеха да се втурнат към склада, да се изкачат по стълбите, да излязат от плевнята и да затичат с все сили през полето към пътя, където да се опитат да спрат някоя кола. Много неща обаче можеха да се оплескат и ако двамата Лайтбърн наистина бродеха навън, шансовете им не бяха добри. Щеше да се опита, ако беше сам, но не можеше да рискува Филип да пострада. Пък и беше ужасно любопитен за какво става дума, така че послушно последва Кейша през близката врата.

Озоваха се в поредната малка стая, която сякаш нямаше друго предназначение, освен да осигурява достъп до други три врати. Помещението бе осветено от една-единствена крушка.

Кейша посочи към една от вратите.

- Някой да иска да използва клозета?

Филип влезе пръв и след като приключи, Уил бутна вратата.

Тоалетната беше съвсем малка, миризлива, изсечена във варовиковата скала. Отгоре се спускаше тръба, която минаваше през пробита дупка и стигаше до стар порцеланов умивалник с ръждиви петна по него. Тоалетната беше с течаща вода, така че вероятно се изпразваше в някакъв резервоар. Не ставаше за бягство, но едно беше сигурно - каквото и да се случваше тук, ставаше дума за сериозно и дългосрочно начинание.

Когато се върна в преддверието, Уил посочи към едната от другите две врати.

- Натам ли? - попита той.

- Не - отвърна Кейша. - По-късно. Първо тази.

- Бил ли си вече тук? - обърна се Уил към Филип.

- Не - отвърна момчето. - Хейвън обаче ми разказа.

Кейша отвори и прати Хейвън в пълния мрак да включи осветлението. Уил го надуши, преди да го види. Силен сладък аромат на кожа и прах, миризма на древност. В мига преди включването на лампите беше сигурен какво е и на противната жълта светлина очите му потвърдиха онова, което вече знаеше. Това бе библиотека.

- Господи - промълви той и пристъпи напред.

Реакцията на Филип беше по-прозаична.

- Мамка му!

Варовиковата зала беше просторна и прохладна, с температурата на винарска изба. През нея минаваше централен коридор, прав като стрела, който се губеше някъде в далечината. От двете страни от пода до тавана се издигаха дървени рафтове, всеки с височина около пет метра. Ширината на помещението бе по-лесна за определяне от дължината - беше около 50-60 метра, разделена точно наполовина от коридора.

Най-близките до тях рафтове бяха празни и когато бащата и синът мълчаливо последваха майката и дъщерята, стана ясно, че на лавиците има достатъчно място за още хиляди и хиляди томове.

- Има доста място за растеж - отбеляза Уил. Хейвън като че ли не се изненада, че той разбира за какво става дума.

- Когато се напълни, отдавна ще съм си отишла от този свят - рече тя. - Кейша също. Някой друг ще трябва да решава проблема.

Филип забърза напред като нетърпеливо кутре и Кейша го настигна. Момчето тръгна към първия пълен рафт. Когато Уил пристигна, синът му вече беше свалил един том от лавицата.

Беше дебел и тежък, подвързан в свежа кожа, миришеща на нов чифт обувки, а не на мухъл като въздуха. Върху гръбчето на ръка беше изрязано число: 2566.

- Това е година, нали? - попита Филип.

- Аха - отвърна Хейвън.

Филип отвори книгата напосоки, а Уил надникна над рамото му.

На страницата имаше две колони имена, около сто на колона. Имена, написани на ръка с черна химикалка. Уил разпозна английски, испански, китайски и португалски. До всяко име беше отбелязяна дата 24 август 2566 и думите Natus или Mors .

- Все още се използва латински - рече Уил.

- Не знаем защо - каза Кейша. - Много неща не знаем.

- Не използвате пергамент - иронично рече той.

- Не - отвърна тя. - Копирна хартия от магазина. Подвързиите обаче са си наши. Хубава овча кожа от Иоркшър.

Уил поклати глава.

- Втора библиотека. Втора проклета библиотека. Значи няма Хоризонт?