Глен Купър - Библиотекарите

- Такова беше моето мнение и мнението на учените ми колеги. Докато не научихме, че Клариса е избягала с бебето си. Това ни накара да се усъмним. Нашият абат Болдуин не промени убеждението си, че писарите са засвидетелствали деня на унищожението, но прио-рът ни Феликс и аз самият си мислим, че, не е така. Възможно е те да не са отбелязали Края на дните за човечеството, а края на собствените си дни като дълга поредица писари, родени във Вектис, която е била прекъсната от действията на Клариса.

Клариса се разрида сърцераздирателно.

- Не, милото ми момиче, не плачи - утеши я Вартоломей. - Нямало е откъде да го знаеш. И ако ние oт Ордена на имената сме научили нещо, то е, че всичко се случва, защото Бог е повелил да стане така.

- Какво ще стане сега? - попита башата на Клариса.

- Болдуин нареди на Феликс да унищожи Библиотеката с огън, защото изрази мнение, че човечеството още не е готово да научи тайните ѝ. Феликс обаче не беше на същото мнение. Той срина параклиса над подземните зали, но се погрижи да не предаде на огъня самите книги. Лично аз смятам, че Библиотеката е оцеляла, макар да не мога да бъда сигурен. През месеците и годините след нещастието духът на обителта отслабна и някои монаси и монахини напуснаха острова, за да отидат в други манастири. У мен пък се зароди идея, която започна да расте като бебето, което е растяло вътре в теб, Клариса. Аз съм стар, много стар, и ми остава малко време, но трябваше да зная. Трябваше да зная! Оцеляла ли си? Детето ти оцеляло ли е? Библиотеката ще продължи ли да съществува? Реших преди да стана твърде слаб, за да предприема подобно пътуване, да напусна прескъпото си убежище на острова и да поема по пътя към дома ти, за да видя дали ти и синът ти сте живи. И ето ме тук. В топлото лоно на семейството ти, със съзнанието, че Бог ме доведе тук с определена цел.

- Каква цел? - попита Клариса.

- Да почета Божията воля, добри хора - отвърна Вартоломей със сълзи в очите. - Да ви помоля да ми помогнете да продължа Божието дело. Да възстановя Ордена на имената. Да може Библиотеката да продължи!

Вартоломей живя още две години. По време на престоя си в Пин той научи семейство Лайтбърн на много неща.

Показа им как да приготвят мастило от сажди, примесени със смола. Научи ги да изработват писци от гъши пера. Запозна ги с изкуството на създаването на пергамент от избелена и опъната агнешка кожа и как да съшиват листата в книга. Показа им и как да изкопаят варовика под къщата си, за да създадат тайна зала за скриптория.

И преди да умре в ръцете на Клариса, задъхвайки се от пневмония, Вартоломей стана свидетел на завършването на първата дебела книга на Адам, обхващаща времето от 9 до 10 февруари 2027 г. и пълна със странно звучащите и често неразбираеми имена на хора, които щяха да се родят и умрат след повече от седемстотин години.

Хейвън и Кейша се бяха облегнали на варовиковата стена и наблюдаваха Уил и Филип. Момчето току-що се беше събудило и бе гладно. Омете закуската си, но Уил нямаше апетит. Трудно му бе да гледа как Филип проспа цялата нощ. Беше задрямал след вечерята, преди да успее да измъкне някаква информация от него. Уил го остави да спи. Реши, че ще научи фактите скоро и че времето е дошло.

- Успя ли да поспиш? - попита Кейша.

- Чух здраво хъркане от съседното помещение - отвърна Уил. - Кой е там?

Кейша пренебрегна въпроса му.

- Мога да ти донеса още храна, Филип - рече тя.

- Не, добре съм.

- А ти, Уил? Сигурен ли си, че не искаш нищо?

Уил ѝ се усмихна.

- Ако случайно останем тук за вечеря, което ме съмнява, може и да поискам.

- Добре тогава - рече тя. - Обещах, че ще ви разкажем историята, така че да се заемаме. Хейвън, можеш да му кажеш защо се свърза с Филип.

Момичето толкова се стесняваше, че не смееше да погледне Уил в очите. Вместо това заговори на пода:

- Реших, че Филип е единственият, който може да ми помогне. Не само на мен. Учителят ни заръча да прочетем есето му, което спечели наградата. Там имаше куп неща за Хоризонта. Тук е ужасно напоследък. Всички хлапета са депресирани и какво ли не. Едно момиче от Къркби Стивън от горния клас се обеси, две момчета от Кендал също. В Соко всички са се побъркали на тая тема. Наистина ме е страх какво ще се случи, когато наближи следващият февруари.

Момичето вече плачеше. Уил реши да продължи разговора внимателно.

- С какво според теб е можел да помогне Филип?

- Та той е синът на Уил Пайпър, нали така? Вие сте човекът, научил всичко за Библиотеката. Ще знаете какво да правите в такива ситуации.