Глен Купър - Библиотекарите

Когато пристигнаха. Абигейл се подаде през прозореца на каретата и изплака цяла река сълзи при вида на фермата Лайтбърн. А щом майка ѝ и баща ѝ излязоха от къщата да проверят откъде идва цвиленето на непознати коне, тя изхвърча навън и се хвърли в обятията им. Приятната изненада на Джосая Лайтбърн от неочакваното завръщане на дъщеря му бързо се смени с ярост при вида на д-р Франклин, който предпазливо слезе на замръзналата земя с болния си крак.

- Кой е той? - ядосано попита Джосая.

- Бенджамин Франклин - каза Абигейл. - Много прочут мъж от Америка и най-милият човек, когото съм срещала. Постъпих глупаво, че избягах, но никога нямаше да успея да се върна без неговата помощ.

- Къде беше? - попита майка ѝ Мери.

- Предимно в Лондон.

- И си дошла чак оттам? - слисано попита Мери.

Франклин приближи и протегна ръка.

- Точно така. Беше тежък път, но ето ни тук, здрави телом и духом. Щастлив съм да предам на грижите ви вашата блудна дъщеря, която ме увери, че няма да бяга отново.

- Как можем да ви се отблагодарим, добри ми господине? - попита Мери.

- Бих желал само няколко дни отдих, за да се възстановя, преди да се върна в Лондон. А също подслон за кочияша и храна за конете му.

- Не можете да останете тук! - гневно заяви Джосая.

- Татко, той знае за нас - каза Абигейл. - Заведох го във Вектис. Открихме тайното място.

- Казала си на външен човек? - вбеси се той.

- Това беше единственият начин да го убедя да ме откупи и да ме доведе у дома - захлипа тя.

- Добре, влизайте - сърдито рече Джосая. - Вашият човек може да остане в плевнята.

Франклин беше настанен на най-добрия стол до горящата камина, заобиколен от четири поколения Лайтбърн, радостни да видят отново Абигейл, топлеше премръзналите си крака и пиеше силен ейл.

- Давам клетвата си на джентълмен, че никога няма да разкрия това, което видях във Вектис, и онова, което ще видя в Пин - каза той на Джосая. - Просто трябва да знам за себе си, това е. Тайната ви ще бъде запазена. Не търся облаги от нея.

- Той доведе нашата Абигейл - обади се Мери, подавайки на Франклин купа с варено месо. - По очите му виждам, че е добър човек и че можем да му се доверим.

- Ще си помисля - каза Джосая.

На следващата сутрин Франклин се събуди много освежен. Две деца бяха преместени от леглото, за да го настанят, и той беше благодарен за удобствата. Слезе долу при камината, където Абигейл вече се беше заела с домашните задачи.

- Направих ви каша - гордо обяви тя, приближи се и прошепна в ухото му: - Татко се съгласи. Позволи ми да ви заведа под земята.

Франклин не смяташе да отлага посещението до тайното подземие заради овесената каша, така че се отказа от храната и я последва по скритото стълбище в задната част на къщата. Докато слизаше под нивото на пода, зърна за момент Джосая, на когото сякаш му се искаше да се изплюе.

След това слезе по останалите стъпала, усети хладния въздух на подземие и долови миризмата на кожа.

- Насам - каза Абигейл и отвори някаква врата. Вдигна фенера си. - Същото е като Вектис.

И наистина беше така.

Франклин бродеше из Библиотеката в Пин, както бе бродил във Вектис, изпълнен с почуда и възторг, усещайки как духовната сила на изживяването прониква във всяка негова фибра.

- Огромна е — промълви гой.

- Предците ни са изсекли помещенията с кирки - гордо рече тя.

- Колко още продължава? - попита Франклин, като вдигна фенера и ред себе си.

- Ще ви покажа.

Продължиха да вървят напред, отдалечавайки се от къщата, докато не стигнаха до празни рафтове. Той погледна датите на последните книги.

- Значи томовете са от две хиляди двайсет и седма до две хиляди двеста трийсет и първа. И както виждам, има предостатъчно място за нови.

- Да - каза тя. - Продължаваме напред. Изминаха останалата празна част на огромната зала, докато не стигнаха до друга врата.

- Оттук ли? - попита Франклин.

- Оттук - потвърди тя.

Франклин усети как косъмчетата на тила му настръхват от възбуда.

Следващото помещение беше по-малко и ярко осветено от десетки дебели свещи.

Ето ги и тях!

Дузина рижави мъже и момчета, насядали около масите, облечени в прости селски дрехи, напълно погълнати от работата си - до такава степен, че почти не обърнаха внимание на натрапниците.

Франклин стоеше пред тях, гледаше как потапят перата в мастилниците и пишат имена и дати върху пергаментовите листа.

Тихо заплака и зашепна, за да не им пречи.

- От Божията ръка в техните. Вярата ми винаги е била силна, но сега е като крепост. Благословен съм, че се докосвам до божественото.