Глен Купър - Библиотекарите

Кени огледа вътрешността на тъмния хангар през очилата за нощно виждане. Нямаше кой знае какво -малко селскостопански инструменти, две бали сено.

Свали полицейските дрехи и хората му сториха същото.

- Проверете за капак на пода - нареди той.

Лопес го откри незабавно и след кимането на Кени хвана желязната халка и го вдигна, разкривайки дървени стъпала, които изчезваха в мрака.

След кратко взиране Кени погледна часовника си.

Точно два след полунощ.

- Време е за шоу - обяви той.

Свалиха предпазителите и поеха надолу. Лопес и Харпър водеха.

Озоваха се в малко помещение, изсечено от скалата и голямо точно колкото да ги побере. Пред тях имаше стара дъбова врата. Беше заключена. Харпър я огледа и реши, че може би е прекалено здрава, за да я разбият с рамо.

- Шперц или да я гръмна? - попита Харпър. Кени погледна нетърпеливо часовника си.

- Гръмни я.

Уил чу пукането и разпозна какво е - малък заряд пластичен експлозив, разбил ключалката на външната врата. Като млад агент на ФБР беше тренирал техники на проникване и веднъж бе използвал няколко грама С4, за да се справи с вратата на един убиец.

- Идват! - извика той на Ендрю. - Запали фитила!

Кени последва хората си в голямо складово помещение. Видя метални рафтове със сушена храна и запаси вода. В отсрещния край имаше друга врата, която беше открехната. Харпър и Лопес я приближиха предпазливо.

Секунда след като им каза да продължат, Кени забеляза двайсетлитровата метална туба на пода до вратата.

- Чакайте! - извика той точно когато Лопес отваряше.

На прага на спалното Харпър и Лопес бяха за момент заслепени от ярките светлини и трябваше да изключат очилата си за нощно виждане. Когато зрението им се възстанови, първото нещо, което видяха, беше приклекналият Ендрю със запалка в ръка.

Лопес пусна откос и улучи младежа право в гърдите, разкъсвайки сърцето и белите му дробове.

Фитилът обаче вече беше запален. Барутът се разгоря и пламъкът запълзя напред със съскане и дим, но на два метра от вратата изведнъж угасна.

Уил се метна зад едно легло, чу женски вик и видя как Нанси прескача леглата, докато не се озова до него. Старият пистолет на Кейша беше в ръката ѝ.

Последва втори откос и от варовиковата стена над главите им се разлетяха остри отломки.

- Тубата! - извика Уил. - Стреляй по тубата!

Харпър пристъпи зад Лопес. Той разпозна заплахата, прицели се в Нанси и пръстът му легна върху спусъка.

Нанси нямаше идеален изглед към тубата, така че натисна спусъка пет пъти, целейки се напосоки.

Един куршум намери целта си.

Бомбата от изкуствени торове блесна и експлодира, отприщвайки същински пъкъл от нажежена до бяло енергия в ограниченото пространство на склада.

Вратата на помещението се затръшна и в следващия миг се пръсна. Дървени трески с големина от мигла до човешка ръка се врязаха в Лопес и Харпър и ги разкъсаха от главата до петите, след което ударната вълна ги помете.

Уил се хвърли върху Нанси да я защити, но и върху двамата заваляха отломки, а горещите газове ги опърлиха.

Кени се намираше от другата страна на бомбата, когато изстрелите на Нанси разтресоха металните рафтове в склада. Моментално разбра какво може да се случи и в мига преди куршумът да улучи тубата, успя да промърмори едно „Мътните да го вземат", след което колоната нажежени газове го изстреля от склада върху стъпалата.

Полковник Улфорд тъкмо получаваше заповедта от Министерството на отбраната да атакува фермата, когато видя огнена топка, изригваща от малката каменна постройка в северния край на имота.

Нямаше представа кой е предизвикал експлозията, но реши, че е станала тъкмо навреме. Набързо съставеният план за атака включваше снайперисти, които да премахнат противника във и около къщата. Нямаше начин да се прицелват вътре в самата къща заради спуснатите завеси, а в бързината снайперистите не си бяха взели уредите за инфрачервено виждане. Ситуацията с плевнята беше различна. Там имаше двама невъоръжени противници, които дебнеха при прозорците, наблюдавани от разузнавателния екип.

Улфорд вдигна радиостанцията и нареди на снайперистите да атакуват.

Постоянната комисия на Политбюро се бе събрала на спешна среща в подземието на сградата „Първи август" на Централната военна комисия. По принцип членовете ѝ бяха деветима, но генералният секретар Уън отсъстваше, което събуди подозренията на останалите.

- Уън Юн е болен - каза заместник-председателят И Бао с едва доловима усмивка. - Уверявам ви, че той напълно споделя препоръките ми, но напрежението и напредналата възраст му дойдоха в повече. Докторите са го поставили на успокоителни.