Глен Купър - Библиотекарите

Ударна част от Екип 4 на тюлените, около чети-рийсет души, вече беше заела позиции на Високия трон. Бяха пристигнали по същия начин като китайците, но хеликоптерите им летяха толкова ниско, че нито един радар не ги беше засякъл. Използваха за прикритие почернялата коруба на машината на НОА.

Командващият лейтенант наблюдаваше през оптичния си мерник Кени, който пълзеше с хората си към постройката.

- Трябваше да натоварят нас с проникването - обади се мерачът му.

- Не си чувал за момчетата от Грум Лейк, а? - отвърна лейтенантът. - Те са добри като нас. Някои казват, че били дори по-добри.

В заседателната зала министърът на отбраната вдигна глава от екрана си и изтърси:

- Току-що ми съобщиха, че десетки хеликоптери и самолети са нарушили забраната ни за полети в Милдънхол. Някои са се насочили на северозапад.

- Към Къмбрия ли? - попита премиерът.

- Така изглежда - отвърна министърът. - Момент, идва ново съобщение.

Той си сложи отново слушалките, за да чуе доклада на наблюдателната станция във Файлингдейлс, след което ги свали и обяви:

- Не дъжд, а същински порой. Китайците също са изстреляли ескадрили от самолетоносача „Уън Дзя-бао". Атакуват ни на два фронта, господин премиер.

Хейстингс се тръшна на стола и загледа питащо лицата на хората си.

- Мога ли да чуя предложенията на комисията? - каза той със стегнато гърло.

Министърът на отбраната заговори с колкото може по-равен тон.

- Господин премиер, мисля, че всички присъстващи сме съгласни - не можем да водим и да спечелим война на два фронта срещу подобни противници. Ако използваме ракети с ядрени бойни глави, ще ни бъде отвърнато по същия начин, а загубата на цивилни с неприемлива. Двете ни възможности са да отстъпим и да оставим американците и китайците да се бият на британска земя или да използваме Първи ланкастърски да овладее Библиотеката, преди другите да са го направили. При този вариант най-малкото инициативата ще бъде в наши ръце.

Хейстингс стовари юмрук върху масата и се намръщи от болката, която сам си причини.

- Добре, направете го! Изпратете момчетата.

- Нанси и аз не бихме отказали оръжие - каза Уил на Даниъл.

- Не знам - измърмори фермерът.

- Ако решат да атакуват, искам да направя всичко възможно, за да защитя сина си.

Кейша докосна ръката на съпруга си.

- Дай му, Даниъл. Вече можем да му се доверим, нали?

Даниъл въздъхна и се съгласи. Имаха четири пушки - за него, за синовете му и за Кийлън, както и пистолета на Кейша. Тя с радост се отказа от оръжието си и го подаде с дръжката напред.

- Кой е по-добрият стрелец? - попита Даниъл.

- Аз - отвърнаха в един глас Уил и Нанси.

Уил се разсмя.

- Добре, дай го на нея. Аз удрям по-лошо от Нанси.

Даниъл изпълзя до един от гледащите назад прозорци, отдръпна леко завесата и запали и изгаси два пъти фенера си. Сигналът незабавно беше повторен от прозореца на плевнята.

- Кийлън и Дъглас са добре - каза Даниъл. Извика Ендрю, който беше горе. Младежът слезе с пушка в едната ръка и чаша чай в другата. - Допий си чая и слез долу с тях. Едва ли знаят за другия вход, но не е сигурно. Аз ще остана в къщата с момичетата. Пръснати сме, но ще направим всичко по силите си. Добре ли си, момко?

Ендрю имаше тъмните блестящи очи на Лайтбърн и увереността на най-голям син.

- Ако дойдат, готов съм - отвърна той.

- Добре, разчитам на теб - каза баща му.

Ендрю ги поведе по стълбите и през Библиотеката, явно горд от одобрението на баща си. Уил, Нанси и Кейша вървяха след него.

Откриха Филип и Хейвън в изолатора, на леглото на Филип. Момчето я беше прегърнало през рамото и за изненада на Уил не махна ръката си. когато те влязоха.

„Дързък е, помисли си той. - Също като мен на неговата възраст".

Кейша погледна Хейвън с майчина загриженост.

- Добре ли си?

Хейвън и Филип се бяха разбрали да не казват за инцидента в стаята на писарите.

- Добре съм - отвърна тя. - Просто си говорехме. Нанси никога не бе виждала Филип да прегръща момиче. Тя беше като че ли единствената смутена от нахълтването. Уил го усети.

- Да проверим склада - каза той.

Групата остави хлапетата и излезе в спалното. Домашно направеният фитил се виеше на няколко метра от средата на помещението, минаваше под вратата на склада и изчезваше в тубата. Беше не по-дебел от канап, така че Уил и Ендрю трябваше да вървят по дължината му, за да го огледат.

- Мислиш ли. че ще подейства? - попита Ендрю.

- Надявам се да не ни се налага да разберем - отвърна Уил.