Глен Купър - Библиотекарите

Всички оцелели застанаха зад Уил, гледайки рутинните действия на писарите.

Над главите им, приглушени от дебелия пласт варовик, кънтяха звуците на ожесточено сражение.

- Можем да направим само едно нещо - каза Уил.

Нанси като че ли знаеше какво е намислил и кимна в знак на подкрепа.

Той заговори съвсем открито, без усуквания. Библиотеката беше безценна, но атакуващите щяха да им я отнемат и да я използват за своите цели.

- Не знам какво е предназначението ѝ - каза той. - Може би съществува просто като свидетелство за нещо, което не можем да разберем, но не мисля, че тя трябва да бъде използвана от правителства. Вие бяхте добри библиотекари. Защитавали сте я през целия си живот. Зная, че ще бъде трудно, но ми позволете да го направя.

Кейша и Даниъл се хванаха за ръце и Кейша придърпа единственото си останало дете до себе си. Хейвън се беше прегърбила от мъка и едва се държеше на крака.

- Да - най-сетне рече Даниъл. - Няма друг начин.

- Останете тук - каза Уил. - Ще се върна след малко.

Преметна карабината през рамо, отиде при тялото на Ендрю, намери джобното му ножче и продължи към Библиотеката.

Тичаше между рафтовете, давайки си сметка, че прекосява столетия. Една-единствена мисъл отекваше в главата му.

„Светът продължава напред, по дяволите. Ще оцелеем. Не зная какво ще стане, но ще оцелеем".

Тубата беше в другия край на залата при стълбището, водещо към къщата. Уил я взе, като внимаваше да не измъкне фитила, и я отнесе вътре в Библиотеката. Остави я на пода сред най-близките десетилетия - книгите, за които знаеше, че ще представляват най-голям интерес за приближаващите нападатели.

Бързо огледа фитила. Не искаше да се получи гаф като миналия път, затова го скъси с ножчето на Ендрю, запали го със запалката на младежа и се втурна презглава през централния коридор.

Броеше. Мислеше си, че разполага с двайсет, може би двайсет и пет секунди, но се оказа, че греши.

Когато стигна осемнайсет и вратата беше точно пред него, бомбата експлодира.

Ударната вълна го вдигна във въздуха и го захвърли през отворената врата. Взривът го просна безчувствен на пода на преддверието. Когато дойде на себе си, Нанси беше коленичила до него, а Библиотеката се бе превърнала в огнен ад.

- Можеш ли да се движиш? - извика тя.

- Май да.

Болеше го навсякъде, а ушите му пищяха като сирени.

- Хайде! - каза тя и го задърпа да се изправи. - Трябва да се махаме.

Той се запрепъва след нея, но все пак се сети да се отбие в изолатора и да вземе дневника на Бен Франклин, който бе скрил под дюшека. Не се побираше в джоба на панталона му, така че разкопча горните копчета и го скри под ризата си.

- Какво правиш? - извика Нанси. - Побързай!

В спалното всички стояха оклюмали между леглата на писарите и жертвите по пода. Хейвън правеше всичко по силите си, за да успокои и разсее малките си братовчедки. Кейша и Гейл покриха с одеяло тялото на Ендрю, хванаха се с Даниъл за ръце и казаха прощална молитва.

- Направете бяло знаме от чаршаф! - извика Уил.

- Свършено ли е? - изплака Кейша.

- Свършено е - отвърна той. - По-бързо. Накарай писарите да се размърдат и да се махаме оттук.

Писарите се бяха събудили от взрива. Всички рязко се бяха надигнали, бяха отметнали завивките и бяха започнали да търсят пипнешком сандалите си. Сега стояха изправени и Уил за първи път забеляза следа от емоция на лицата им. Приличаше на възбуда и объркване, на душевна болка.

Гейл грабна един чаршаф, Кейша хвана Ангъс за рамото и го насочи към изхода на помещението.

Останалите писари обаче тръгнаха в обратната посока, към Библиотеката.

- Не, насам! - извика Кейша след тях, но те продължиха да вървят. Дори старият и немощен Ангъс успя да се отскубне от хватката ѝ и последва събратята си.

Кейша изтича до прага на спалното, където жегата вече беше станала непоносима, и се опита да препречи пътя им. Матю, който беше млад и силен, я избута настрани. Лицето му потръпна от смущение.

- Даниъл, Хейвън, помогнете ми! - изкрещя Кейша, но вече бе късно. Трима от писарите бяха влезли в преддверието и продължиха право към пъкъла.

Ставаше все по-горещо.

- Кажи ѝ, че трябва да се махаме! - извика Уил на Даниъл.

Даниъл задържа Хейвън и извика на Кейша:

- Те го искат! Трябва да ги оставим да го направят!

Още трима минаха покрай Кейша и накрая остана единствено старият Ангъс. Докато я приближаваше, лицето му сякаш омекна при вида на мъката ѝ. Той спря за момент, погледна я в очите и бавно последва останалите в огъня.