Глен Купър - Библиотекарите

- Сбогом, татко - изхлипа тя и падна на колене.

Уил каза на Даниъл да поеме тила и да се погрижи всички да бъдат пред него. Взе бялото знаме от Гейл и го даде на Нанси, след което ги поведе с готово за стрелба оръжие. Филип пое ръката на Хейвън, а тя на свой ред хвана една от братовчедките си. Даниъл вдигна Кейша и я помъкна. Опърпаната колона тръгна към склада.

Уил се увери, че помещението е празно, и направи знак на Нанси да извика останалите. Стъпалата бяха овъглени, но изглеждаха достатъчно здрави. Карабината беше с фенерче и Уил го включи, за да освети стълбището. Там също беше чисто.

Капакът беше отворен. Уил се измъкна като кукла на пружина, но в малкото, покрито със сажди помещение не ги дебнеше никой. Изчака всички да се изкачат на повърхността и завика към изхода:

- Излизаме! Невъоръжени сме. Не стреляйте!

Отговорът дойде няколко секунди по-късно. Гласът беше с британски акцент.

- Кой си ти?

- Уил Пайпър. Излизам със семейството си и с Лайтбърн. Не сме въоръжени!

- Излезте с вдигнати ръце. И един по един!

Уил остави карабината и взе бялото знаме от Нанси.

- Надявам се да играят честно - рече той, докосвайки лицето ѝ.

- След теб съм - каза тя.

Той първо показа знамето, а после излезе, вдигнал високо свободната си ръка. Отделение от Първи ланкастърски полк приближаваше постройката. Къщата осветяваше небето, от всеки прозорец изригваха пламъци. Битката по хълмовете беше в разгара си. Уил зърна американски изтребител, който пикира ниско и свали един хеликоптер с ракета въздух-въздух.

Някакъв капитан изтича към него, насочил оръжие към гърдите му.

- Има още седмина зад мен - извика Уил. - Предимно жени и деца. Всички са невъоръжени.

- Ръцете горе! - заповядаха му в отговор.

- Капитане, свържете се с полковник Улфорд. Кажете му, че Библиотеката е унищожена. Кажете му да съобщи на американците и китайците. Вече няма смисъл от всичко това.

Отделението обкръжи цивилните, докато капитанът спешно предаваше съобщението па полковника.

Дишайки тежко, Уил загледа как останалите се мъчат да се успокоят един друг. Филип прегръщаше треперещата Хейвън. Гейл притискаше дъщерите си плътно до себе си. Даниъл поддържаше Кейша, чиито крака бяха омекнали. Уил се обърна към Нанси, пусна знамето и я грабна в мечешката прегръдка, която така ѝ харесваше и я караше да се чувства в безопасност. И тогава гаден вик прониза нощта:

- Това е за Малкълм Фрейзър, проклет кучи сине!

Уил пусна Нанси, обърна се по посока на гласа и направи крачка, за да я защити от заплахата.

От тъмнината със залитане се появи Кени, с почерняло и обезобразено от взрива лице. Държеше боен нож и се нахвърли върху Уил, преди той да успее да реагира.

Уил видя проблясването на ножа, усети натиск в корема и чу гърмежа на карабина.

Кени рухна на земята, като пъшкаше и ругаеше.

Открилият огън войник пристъпи напред и се приготви да стреля отново, но Уил го спря. Беше изненадан, че още е на крака и може да говори.

Нанси трескаво разкопчаваше ризата му, за да стигне до раната, но такава нямаше. Дневникът на Франклин падна на земята, пробит от корица до корица.

Извикаха лекар и Уил клекна до Кени.

- Не си чувствам проклетите крака - изстена Кени.

- Дръж се - каза му Уил. - Ще се оправиш.

Кени го изгледа кръвнишки.

- Знам, шибан минетчия такъв. Аз съм ОХ.

Уил се изправи.

- Е, господинчо, май ще бъдеш ОХ в инвалидна количка - отвърна той. - Наслаждавай се на остатъка от живота си. Желая ти дълги години.

Лондонският им хотел беше удобен и тих, добро място да спрат и да поставят нещата в ред, преди да отлетят към дома. Мястото беше закътано, далеч от вниманието на папараците; бяха се регистрирали с фалшиви имена - господин и госпожа Франклин и синът им. Едва ли беше странно, че Франклин бе първото име, което хрумна на Уил.

Разпитите на полицията на Къмбрия, МИ-5 и Министерството на отбраната бяха приключили. Ужасният разговор с Лора за Грег - също. На сутринта щяха да минат на инструктаж в американското посолство със служители на ФБР и юристи от Министерството на правосъдието. Срещата беше отложена, докато Великобритания и САЩ не възстановят донякъде пострадалите си дипломатически отношения.

Филип си имаше отделна стая, Нанси и Уил се ширеха в приятен апартамент. Настаняването беше уредено от МИ-5 и Уил не се заинтересува кой плаща сметките. Реши, че ще разбере при напускане на хотела. Предпочете да се изтегне блажено в горещата вана, за да успокои изтерзаното си тяло, а по-късно се пъхна при Нанси под прохладните завивки върху мекия матрак.