Глен Купър - Библиотекарите

- Ето какво разбирам! - извика Уил. - Разбирам, че ще останете в историята като особено жалък и невеж задник.

Той тресна телефона, изпълзя обратно в кухнята, седна по турски на пода и продължи да пие чая си.

- Добре мина - рече Нанси и го погали по крака.

- Винаги ли е такъв? - разсмя се Кейша.

- Ако искаш вярвай, но с възрастта поомекна.

В заседателната зала на Уайтхол премиерът Хейстингс бе уведомен, че го търси президентът Дюмон. Той прие обаждането и го прехвърли на спикърфон.

От свойското говорене на малко име не беше останала нито следа.

- Господин премиер - каза президентът, - историята няма да ни запомни с добро, освен ако не направим последен опит да решим различията помежду си с компромис.

- И какво е вашето определение за компромис, господин президент?

- План от три точки. Поемаме контрола върху Библиотеката, помагаме ви да спрете китайците и да пратите Северния им флот обратно в Тяндзин и се съгласяваме да поддържате постоянен екип аналитици в Грум Лейк, който да работи с базата данни, след като тя е готова.

Хейстингс погледна насядалите около масата министри и военни, които клатеха глави.

- Този компромис, господин президент, забележително много прилича на първоначалното ви искане. Ето каква е моята идея за компромис. Ние ще поемем контрол върху тази британска библиотека в британски обект, който ще бъде построен на британска земя, а вие ще изпълните задълженията си като съюзници от НАТО и ще ни помогнете да прогоним китайците. След това ще ви позволим да пратите екип аналитици във Великобритания, който ще може да използва базата данни, след като тя е готова, както се изразихте.

- Няма да се получи, господин премиер - веднага отговори президентът. - Позицията ни по въпроса е категорична. Юристите ни прегледаха писменото съгласие между Чърчил и Труман от четирийсет и седма и са на мнение, че терминът „Библиотека" обхваща и материала в Пин. Така че той е собственост на Съединените американски щати и ние смятаме да си го върнем.

Хейстингс чак се изправи от гняв и от осъзнаването на важността на този момент.

- Нека ви предупредя, господин президент, че всяко движение на хора и материали от която и да било ваша част в базите на Кралските военновъздушни сили ще се разглежда като враждебен акт и ще бъдем принудени да предприемем съответните мерки. Както много добре знаете, ние сме ядрена сила и всяко посегателство срещу суверенитета ни от страна на Китай, на Съединените щати или която и да било друга държава представлява де факто обявяване на война.

- На седлата!

Кени вкара патрон в цевта на карабината си и Лопес и Харпър последваха примера му. Скриха ненужната екипировка под замръзналите храсталаци и запълзяха надолу по склона.

Кени ги поведе към пътя, заобикаляйки отдалеч полицаите и военните, струпани пред фермата. Целта му бяха трима на вид невъоръжени полицаи на северната граница на имота, които изглеждаха незначителни на фона на множеството бойци от специалните части и военните. Беше ги наблюдавал през мерника си и онова, което виждаше, му бе харесало. Бяха лесни мишени.

Движеха се към целите си плавно и безшумно, подобно на големите котки, издебващи жертвите си, докато не настъпи удобният момент за скок.

Полицаите се мотаеха по пътя и се мъчеха да се стоплят, като тропаха с крака. Наблюдателите пресякоха шосето с бързината на пуми. Всеки имаше набелязана цел и се нахвърли върху нея с тактическия си нож. Убиването не беше трудно, но повалянето на човек, без от гърлото му да излезе нито звук, бе изкуство. Кени държа своя, докато умре, по такъв начин, че кръвта му да изтече на земята, а не по униформата. Бързо погледна да види как са се справили Лопес и Харпър. И тримата работеха като добре синхронизирани смъртоносни машини.

След като завлякоха телата зад един плет, свалиха горните им дрехи и излязоха от храсталаците. Приличаха досущ на патрулни полицаи. Оръжието им бе надеждно скрито под анораците.

- Добре, а сега да почваме купона - рече Кени. Тръгнаха по пътя към фермата. Едно отделение от Първи ланкастърски полк беше заело отбранителни позиции край шосето; половината бяха насочили оръжията си към фермата, а другата половина защитаваше фланговете. Кени и хората му минаха между тях и не отговориха, когато един войник им даде акъл да внимават да не им пръснат главите. Когато се отдалечиха достатъчно, Кени продължи през полето, насочвайки се към малкия каменен хангар. Беше два без пет след полунощ.