Глен Купър - Ще дойде дяволът

— В папската комисия много от колегите ми са духовници, разбира се. Чувал съм някои от тях да говорят за решението си да изберат религиозния живот. Но просто досега не съм познавал лично някого и преди, и след това.

— Аз съм същият човек.

— Същият, сигурен съм. — Де Стефано сви рамене. — Но малко по-различен за мен. А защо точно този орден?

— Трябваше да е активна общност — каза Елизабета. — Характерът ми не подхожда за съзерцателните. Обичам деца, обичам да преподавам. Този орден се е посветил на образованието. А и ги познавах. Ходех на училище тук.

— Наистина ли?

— Осем години. До прогимназията. Сестра Марилена ми беше учителка! Когато майка ми умря, бях само на десет. Сестра Марилена беше чудесна тогава... и сега също е чудесна.

— Радвам се, че си намерила себе си.

Елизабета кимна, после го погледна твърдо.

— Моля ви, кажете ми защо поискахте да се видим.

Де Стефано изпука кокалчетата на пръстите си като човек, който се кани да свири на пиано.

— Преди три дни, във вторник, имаше слабо земетресение с епицентър на петдесетина километра от Рим.

— Не знаех — каза тя.

Де Стефано помълча няколко секунди, после, когато заговори отново, в тона му имаше леко, но доловимо колебание.

— Тук почти не се е усетило, но под повърхността до града е достигнала достатъчно енергия, за да предизвика малко хлътване в катакомбите при „Свети Каликст“ на място, вече отслабено от предишно пропадане и скорошните поройни дъждове.

Елизабета повдигна вежди.

— Засегнало е зоната западно от стената, която ти проучваше като студентка — каза Де Стефано.

— Никой ли не е получил разрешение да прави разкопки там? — попита тя.

— Не. Решението беше взето и след като ти напусна... ами никой не е искал преразглеждане. Поне аз не съм. Архиепископ Луонго беше непреклонен тогава, а когато започнах работа в комисията, той ми стана шеф, така че гледах да не мътя водата.

— А сега там има естествени разкопки — каза Елизабета.

— Мърляви, но съвсем естествени, да, точно така.

— И?

— Затова съм тук — нервно каза Де Стефано. — Ние... аз... имам нужда от помощта ти.

— От моята помощ? — попита невярващо тя. — Както виждате, вече не съм археолог, професоре!

— Да, да, Елизабета, но виж каква е ситуацията. Намерихме нещо много интересно и много... хм, деликатно... Засега малцина знаят за него, но има опасения, че може да се разчуе и да доведе до нежелани последици.

— Съжалявам, но не разбирам.

— Съвпадението със смъртта на папата е неуместно. Конклавът е насрочен за след седмица — всички кардинал-електори ще дойдат във Ватикана и очите на целия свят ще са обърнати към нас. Ако изтече информация за „Свети Каликст“, ами, ще трябва да сме си вързали гащите. Ще трябва да сме в състояние да предложим достоверно обяснение, за да намалим щетите, които несъмнено ще последват.

— Какво сте открили?

— Не искам да ти казвам, Елизабета, искам да ти покажа. Искам да дойдеш в неделя следобед. Дотогава ще сме укрепили мястото. После искам за известно време да работиш с мен в комисията. Приготвил съм ти кабинет.

— Защо аз? Имате на разположение цяла катедра. Можете да привлечете всеки световен експерт само като щракнете с пръсти.

— Бързината е от изключителна важност. Днес ще водим други работници на мястото, за да свършат тежката работа. Ще повикаме и инженери, още хора в екипа ми. Зоната е покрита с брезенти, за да се попречи на любопитните очи, но колкото и да се стараем, хората говорят. Повярвай ми, не можем да си позволим това. Иска ми се да можех да ти кажа още, но... Журналистите могат да надушат по всяко време. Властите във Ватикана са силно разтревожени. Искат да изготвя резервно изявление в случай на изтичане на информация, но аз не знам какво да напиша. Над новия папа ще се спусне злощастен облак, ако това излезе наяве, особено ако ни хванат, че ни е трудно да намерим правилните думи. Ти цяла година изучава символите от външната страна на срутената камера. Задълбочено се занимаваше с римската астрология от първи век. Ти беше сред най-умните ми студенти. Убеден съм, че веднага ще влезеш в час. Никой не е по-подготвен от теб бързо да оформи становище.

Елизабета се изправи и го погледна ядосано. Лицето ѝ беше почервеняло.

— Това беше преди дванайсет години, професоре! Сега животът ми е друг. И дума да не става!

Де Стефано се надигна в опит да се изравни с Елизабета, но въпреки това тя стърчеше почти цяла глава над него.