Андерш Моте - Играта

Самата Ребека мислеше, че районът прилича много повече на „Третият“ 129 129 Филм ноар от 1949 година с участието на Орсън Уелс. — Б.пр. , отколкото на „Кале на Андершонскан“. Сякаш измежду мрачните алеи и задни дворове дебнеше непозната опасност. Никога не бе обичала да идва тук и днес не беше изключение.

Вратата беше нова, антрето пребоядисано, а паркетът поправен, но като цяло апартаментът изглеждаше както обикновено. Все същата стара бъркотия в стил Хенке. И точно както обикновено, тя щеше да играе спасителния отряд и да му помогне да уреди всичко.

Тя наблъска в кухнята кашоните, в които щеше да пренесе вещите, и започна да подрежда. Опаковането на кухненските принадлежности ѝ отне само половин час. Повечето, изглежда, бяха пострадали при пожара, което поне ѝ спести досадата да мие. Хладилникът и камерата бяха на практика празни, с изключение на парче мухлясало сирене и пакет замразени пирожки, така че тя продължи с всекидневната. Hi-tech вещите там също се оказаха лесни. Прилежащите им кашони стояха скупчени в един ъгъл, вероятно защото Хенке го бе домързяло да ги изхвърли. Тя не можа да не се зачуди откъде бяха дошли парите за всички скъпи играчки. Компютър, плосък телевизор, домашно кино и игрална конзола, всичко това сигурно струваше поне четиридесет хиляди в магазина. Но Хенке гарантирано не ги бе купил на касата…

Като се изключи електрониката, мебелировката в апартамента не будеше възторг. Износен сгъваем диван, две паянтови библиотеки „Били“ 130 130 Един от най-известните продукти на ИКЕА. — Б.пр. и малка нощна масичка. Общо взето това, което бяха купили при преместването.

В спалнята още стоеше неприветливото чамово легло на майка им. Завивката и чаршафът лежаха на пода. Тя не разбираше как е могъл да го запази. Вярно, майка им беше умряла в клиника „Ерща“, но все пак…

Стар плакат от панаир за компютърни игри беше единственото, което украсяваше иначе студените стени.

„Dreamhack-07, най-големият компютърен фестивал в света“, измърмори тя докато събираше всички купчини дрехи и ги пъхаше в различни чували. Дори и нейната добронамереност си имаше граници, така че повечето щяха да се озоват в най-близкия UFF 131 131 Шведска благотворителна организация. Дрехите, които се събират в контейнерите, се продават в специализирани магазини, като по този начин се финансира дейността на организацията. — Б.пр. -контейнер.

Рафтовете на библиотечките съдържаха купища DVD филми, много от които очевидно бяха пиратски копия.

Тя прокара пръсти по прашните гърбове на кутиите. Гангстерските филми, изглежда, преобладаваха, плътно следвани от американските екшъни, а впечатляваща колекция от филми за възрастни държеше стабилно третото място. Освен това рафтовете съдържаха и много стари класики и тя за момент се замисли дали да не вземе няколко за вкъщи. Но кога всъщност щеше да ѝ остане време да ги гледа?

Имаше и голям брой книги, което не я изненада. Хенке винаги бе обичал да чете, още от малък.

Тя му беше помагала в началото, но той бързо се бе научил и четеше не по-зле от нея още когато беше на шест. Баща им имаше купчина илюстрирани класики в една кутия вкъщи и Хенке ги беше изял с кориците многократно. Комиксовите версии на „Робинзон Крузо“ и „Моби Дик“ спасяваха оценките му по шведски през цялото начално училище. Десет минути с илюстрована версия на „Рийдърс Дайджест“ и хоп, той изглеждаше начетен.

Толкова типично за Хенке!

Майсторът на бързите процедури.

Ребека не можа да не се усмихне. Въпреки очевидните му недостатъци, на човек никога не му бе скучно в компанията на малкия ѝ брат. Когато пораснаха малко, тя започна да го взема със себе си в библиотеката. Висяха там след училище, вместо да се прибират у дома. Увещаваше го да си пише домашните, преди да почне с комиксите. Библиотеката беше свободна територия, спокойно място, където можеш да се забравиш в мечти, най-вече след като майка им се разболя и всичко ескалира. Тя все още свързваше миризмата на книги със сигурност.

Често стояха там, докато библиотеката затвореше, и дружелюбните лелки се принуждаваха да ги изгонят.

Като че беше преди цял век.

Фотоалбумът беше най-долу на рафта. Кафяви пластмасови корици и залепнали страници. Тя беше разглеждала пожълтелите снимки много пъти, но все пак не се сдържа да го разлисти. В действителност не всичко беше лошо. В определени моменти животът бе почти нормален. Като например къмпинг почивката в Ретвик — тя, мама и Хенке, обути със сабо, изрисувано в стил курбитс 132 132 Декоративен стил изобразително изкуство от провинция Даларна, характеризиращ се с декори от фантастични растения с големи цветове и листа. — Б.пр. , мижаха срещу фотоапарата. Те двамата бяха руси и засмени, а тя самата беше тъмнокоса като татко и с по-сериозно изражение. Той, разбира се, беше зад фотоапарата, а единственото, което говореше за присъствието му, беше дългата му сянка. В албума на Хенке едва ли щеше да има по-близка снимка на баща им, в това беше напълно сигурна.