Андерш Моте - Играта

— Как… е при теб?

— Добре.

Всъщност тя трябваше да е ядосана.

Той беше казал, че ще се обади, но това беше миналата седмица. За свое учудване тя се бе уловила как седи и чака обаждането. Но когато той най-накрая звънна, тя не успя съвсем да задържи тона си толкова хладен, колкото беше намислила. Защото всъщност се радваше да чуе гласа му.

— Имаш ли желание да се срещнем?

Той звучеше развълнуван, почти радостен.

— В центъра — добави, преди тя да успее да отговори.

— Окей — отвърна тя предпазливо.

— Добре, трябва да поговоря с теб за едно нещо. Пет часа в „Стюрекатен“ 135 135 Най-старата кафе-сладкарница в Стокхолм. — Б.пр. , става ли?

— Окей — повтори тя. — Пет е добре.

— Окей, дотогава, чао!

— Чао — завърши тя и затвори.

Това пък какво беше?

Да говорят за нещо…? Звучеше толкова невинно. Сякаш ставаше дума за дреболия. Само дето те не си споделяха дреболии, или каквото и да е друго, като става въпрос, освен физическата си връзка. Така че предполагаемо той искаше да говорят именно за това. Искате да сложи край. Тя беше подозирала, че има друга. Може би беше решил окончателно да заложи на другата дама? Да зареже мацката, която се появяваше само когато ѝ се чукаше? Звучеше логично. В действителност не трябваше да я е грижа.

Освен това имаше нещо друго, което беше започнало да я тревожи. Някой се обаждаше в апартамента ѝ от скрит номер, оставяше телефона да звъни, но винаги затваряше слушалката, без да остави съобщение, когато се включеше секретарят. Известно време тя си мислеше, че Мике звъни, без да съобрази да остави съобщение. Почти му се беше вбесила, когато осъзна, че тя така и не му беше дала домашния си номер и той имаше само мобилния ѝ.

Първоначално обажданията бяха малко, но в близките дни бяха зачестили. Като че някой наистина искаше да се свърже с нея, да ѝ каже нещо важно. Или имаше други мотиви?

Това, което я притесняваше най-много, беше, че звънящият винаги нацелваше време, през което тя беше на работа.

Отначало тя си мислеше, че е случайност, но впоследствие, когато обажданията станаха повече, на нея ѝ се стори, че има тенденция. Като че ли тъкмо отсъствието ѝ беше предпоставка за позвъняванията и неоставените съобщения бяха съобщение сами по себе си.

Само че като се замисли по-обстойно, цялата работа не беше толкова странна. Тя всъщност знаеше много добре кой стои зад всичко. И другата жена нямаше намерение да я остави да се измъкне.

Той се нуждаеше от помощ. Въпросът беше какъв вид помощ?

Познаваше някои пичове от взломаджийския бранш, но имаше шибана разлика между това да отвориш балконска врата с кози крак и това да направиш незабелязано посещение на Играта. Наблюдение с камери, електронна ключалка, постоянна охрана и със сигурност разнообразни алармени системи из цялата сграда.

Some serious shit!

Така че кой можеше да му помогне с нещо такова?

Не, всяко нещо с времето си.

Като начало трябваше да направи проучване, да изнамери чертежи и каквато друга полезна информация имаше налична в различните регистри. А за тази работа имаше класически кандидат.

Килимаджията Манге, естествено, who else?

Да се свърже с него не носеше особени рискове. Манге го тресеше параноята, когато ставаше дума за наблюдение по интернет. Беше пращал писма и апели срещу ФРА и ИПРЕД, дори беше взел участие в онази смехотворна партия. Клишетата за поверителност на данните звучаха доста фалшиво, когато идваха от разни либерали, които гугълваха, блогваха, туитваха и фейсбукваха по цял ден, само за да използват след това ICA-картата си, за да не изпуснат отстъпката от пет крони 136 136 През 2008 магазините ICA въвеждат система за индивидуални намаления, които се основават на покупките на всеки клиент. Това довежда до дебати, тъй като има мнения, че събирането и използването на лични данни с търговска цел от страна на ICA е нарушение на поверителността. — Б.пр. за динкел 137 137 Динкел, спелта или камут е вид пшеница, която се е използвана в древността и днес отново набира популярност, защото съдържа повече протеини, фибри, минерали и витамини от обикновената пшеница. — Б.пр. макарони „Кунг Маркатас“ 138 138 Kung Markatta (Кралят на маймуните) е шведска компания, насочена към екологични и феър трейд хранителни продукти. Името е взето от класическия китайски роман „Пътуване на запад“ от Чън У. — Б.пр. и шибана неизбелена кенефна хартия.

Това е предложение, създадено специално за вас! — yeah right!