Изчака, докато той отново срещна погледа ѝ:
— В какво те е забъркал малкият ми брат идиот този път?
Окей, оставаше да признае истината — беше се вманиачил!
Мел Гибсън в „Теория на конспирацията“, Брил, героят на Джийн Хекман в „Обществен враг“, ето в какво щеше да се превърне.
Обзетият от чувство за справедливост, самотният луд, хахавият с конспирациите, който живее в интернет форумите и вижда заговори зад всеки ъгъл. Можеше направо да си направи интернет страница, хижа in the woods и стена, покрита с изрезки от вестници, тогава всичко щеше да е върхът!
Е, да, това с убийството на Палме беше трудно да се повярва, но от друга страна, теорията му не беше по-откачена или по-лоша от останалите така наречени следи. Кюрди, полицаи бейзболисти 114 114 Т.нар. бейзболна лига са група шведски полицаи, които в началото на 80-те години на XX в. взели правосъдието в свои ръце и прибягвали до прекомерно насилие и тормоз, като причинили и смъртта на няколко бездомни. Вместо униформи, предпочитали да носят цивилни дрехи и бейзболни шапки, откъдето идва и името им. — Б.пр.
, Лисбет 115 115 Съпругата на Улоф Палме. — Б.пр.
или самотен пияница?
All aboard the Crazy train!
Вратите се затварят, next stop Looneyville!
Предположенията на откачалките се трупаха из интернет пространството като диви витри 116 116 Същества, напомнящи харпии, обитаващи гората, където живее Роня, дъщерята на разбойника от едноименната книга на Астрид Линдгрен. — Б.пр.
, кое от кое по-ненормални. Така че какво му имаше на неговото?
Think about it!
Как иначе можеше най-голямото полицейско разследване в света да бъде осрано така? Да бъде забравен всякакъв полицейски common sense, да бъдат нарушени купища закони и правила, като се назначи аматьор за началник на разследването и разузнаването? И като че това не беше достатъчно, политически комисар от Социалдемократите, разполагащ със свое собствено малко СЕПО, да води паралелно разследване, пряко одобрено от министъра на правосъдието…
Странностите изобилстваха, а случаят бе пълен с въпроси без логичен отговор, точно както го бе предупредил Ерман. Чисто и просто нямаше качествени обяснения или поне такива, които да са по-добри от това, което той все повече започваше да приема.
Освен това се сещаше за още едно убийство на политик, което, въпреки че убиецът бе разкрит, отговаряше много добре на профила „самостоятелен извършител без ясен мотив“. Да не говорим за Лазерния човек 117 117 Йон Аусониус, който през 1991-1992 г. извършва редица престъпления в Швеция, сред които убийство, многократни опити за убийство и обири на банки. Първоначално е използват пушка с лазерно насочване, откъде идва псевдонимът му. — Б.пр.
. В цялото му престъпно турне имаше нещо методично, почти като в компютърна игра. Сякаш преодоляваше различни нива на трудност и постоянно поемаше все по-големи рискове. Като че се беше издигал в някакво класиране…
Според клипа, който HP намери в СВТ 118 118 SVT (Sveriges Television), шведската национална телевизия. — Б.пр.
, Лазерния човек е харчел парите от грабежите по немски казина, така че очевидно е обичал да залага. Дали в действителност не беше играч и в двата смисъла? It made perfect sense, като същевременно беше направо безумно! А каква всъщност беше истината зад убийствата на братята Кенеди? Естония? Единадесети септември?
Както каза, беше се вманиачил.
Big time!
Внимателно преглеждаше новинарските сайтове по няколко пъти на час и макар че почти всичко касаеше ЕС-председателството, му се струвате, че ги намира навсякъде — отличителните белези на Играта.
Известен бизнесмен изчезнал яко дим, партида динамит открадната от заключен запас или дребен португалски престъпник, който по някаква причина решил да взриви на парченца празна яхта, заедно със собствения си задник…
Всичко го пишеше, стига човек да знаеше какво да търси. Случки, които така и не са могли да бъдат обяснени, независимо колко са ги чоплили. Освен ако обяснението не беше, че Ерман е бил прав. Че всичко беше една голяма, проклета Игра!
I’ve opened your eyes and now you can see…
Най-болно му беше, че осъзнаваше колко смахнато звучи. И все пак не можеше да се отърве от мисълта. „Осъзнаването на болестта не означава, че си здрав“, както казваше един от алкохолизираните приятели на майка му.
В това имаше много истина! Но за разлика от побърканите, HP все пак беше забъркан лично. An inside man, точно както Брил. Той знаеше, че Играта съществува, беше видял със собствените си очи какво могат да правят или по-точно казано — да карат другите да правят…
Читать дальше