Андерш Моте - Играта

Спокойно можеше самият той да бъде човекът, описван в психологическия профил!

Определено му беше трудно да го признае, пък и самовглъбяването не му беше любимото занимание. Но след случилото се, след близкото до смъртта преживяване в апартамента му и цялата преживелица в полето, той бе започнал да се гледа на себе си в нова светлина.

И това, което виждаше, не беше особено красива гледка…

Откровено казано, животът му не беше кой знае какъв повод за гордост. Грубо погледнато, той всъщност съвпадаше прилично с профила. Действаше самостоятелно, аутсайдер, нямаше близки връзки, егоцентрик, всичко това пасваше доста точно.

Твърде точно, при това…

Но всъщност не беше негова вината, че всичко бе отишло по дяволите. Той имаше възможности и перспективи толкова, колкото и всеки друг. Можеше да бъде някой, някой важен!

A fucking contender!

Бе направил едно-единствено истински безкористно нещо в живота си и какво бе получил в замяна? Как му се бе отблагодарил светът, как го бе възнаградил за геройската постъпка? Да, с десет месеца задържане, право в затвора, без шанс да се размине, страшно благодаря! Защото в страната на полуобезмасленото мляко 111 111 Израз, популяризиран от шведския комик и писател Юнас Гардел; има се предвид умереността на шведите и склонността им да избират „средния път“. — Б.пр. , разбира се, никоя добра постъпка не остава ненаказана.

А след окошарването всичките му възможности внезапно се бяха изпарили. Вратите бяха затворени, а бъдещето царски преебано. Оставаше му единствено дребно джебчийство или някакъв МакДжоб. Може би не беше чак толкова чудно, че след студения душ, който получи, каза майната му на всичко и се фокусира върху number one. А според Ерман, Играта пращаше Мравките да търсят точно такива като него. Пичове, които отговарят на изискванията. Или по-точно казано на профила на извършителя…

„Играят от години, много преди да се появи интернет“, беше казал Ерман.

Представи си, че играеха още от февруари ’86-а 112 112 Годината, в която е убит Улоф Палме, тогавашният министър-председател на Швеция. Палме е застрелян на улицата, докато със съпругата му се разхождали след посещение в кино „Гранд“. Убийството остава неразкрито, въпреки мащабното разследване. — Б.пр. ! Изнамират една триста-петдесет-и-седмѝца 113 113 Става дума за револвер 357 Magnum, оръжието, с което е убит Палме. — Б.пр. , слагат я на подходящо място и пращат някой пич. Играч, nobody като него самия, чиито граници вече са отишли толкова далеч, че не се виждат. Достатъчен бе един невинен разговор с добре поставена Мравка.

Прожекцията от девет, кино „Гранд“!

И после: Lights, camera, action!

Космите по врата му настръхнаха. Внезапно вилата му се стори твърде тясна, таванът се сниши над главата му и заплашваше да го задуши. Трябваше му въздух! Трябваше да излезе навън!

It’s all a fucking Game! крещеше овъгленият труп в главата му, докато той драйфаше в лехата.

Окей, сега беше наистина притеснена. След като няколко дни глупаво си бе въобразявала, че той ще се обади, накрая Ребека бе отишла до апартамента му. Но вратата беше закована с шперплат, а под миризмата на боя все още се усещаше мирис на пушек.

Съседът, очевидно напушен младеж с расти и козя брадичка, разказа, че е имало пожар, че някой е излял запалителна течност в пощата на Хенке и е драснал клечката.

Но той явно се бе отървал, няколко дни в болницата, след което е бил окей.

Това поне бе някакво успокоение.

И къде значи беше сега?

На това растата не можеше да отговори и някъде в тази част на разговора напушеният му мозък изглежда най-накрая долови полицейските вибрации, защото рязко затръшна вратата.

След известен размисъл тя така или иначе се бе сетила кой сигурно знае повече. Манге Сандстрьом, разбира се, старият най-добър приятел на Хенке от основното училище.

Той нали имаше магазин за компютри някъде около Сканстул?

След един разговор с Централата тя вече имаше адреса и пътуваше натам.

Още пред магазина забеляза, че не всичко е наред. Около един уличен стълб все още висеше синьо-бяла полицейска лента, а единият прозорец до входа беше временно покрит с лепенка на охранителната фирма. И тук миризмата на пушек не можеше да се сбърка, забеляза тя, като отвори врата на магазина и задейства мелодията от „Междузвездни войни“. Ако се съдеше по хаоса вътре, изглежда, още се разчистваше след пожара. Навсякъде бяха разпръснати празни кашони, а половината от рафтовете и лавиците в предната част на магазина зееха празни. Тя почти се препъна в кофа с парцал, пълна с мръсна вода, която стоеше близо до вратата.