Андерш Моте - Играта

Преди няколко часа пожарната потуши свиреп пожар в земеделски имат на север от Сигтюна. Към момента не се знае дали в сградата е имало хора, когато е избухнал пожарът. Имотът е собственост на починал човек и би трябвало да е необитаем, но свидетели твърдят, че въпреки това през последните месеци сградата е служила за обиталище на един или няколко души. Полицията се опитва да установи контакт с мъж на тридесетгодишна възраст, който по-рано през деня е бил замесен в лека катастрофа с междуградски автобус при близка до мястото спирка…

Полусмлян боб по цялата кухненска мивка на леля. HP повръщаше като разпран.

„Мамка му! Мамка му! Мамка му!“, беше единственото, с което мозъкът му успя да помогне.

Трябваха му няколко дни, за да се възстанови. Сигурно си бе навлякъл някой вирус или друга гадост, имаше силна треска и продължи да драйфа като водопад, докато не остана само кисела жлъчка.

Както обикновено, Манге бе този, който го спаси, появи се, за да провери защо не се обажда и го намери проснат на лелиния диван. Беше доста неприятно, но Манге се бе оказал true friend. Хвърли го до „Ериксдалсбадет“ 103 103 Голям плувен комплекс в Стокхолм. — Б.пр. да се освежи, намери отнякъде малко чисти дрехи и супа от шипки 104 104 Популярен деликатес в Швеция. Супата се прави от шипки, вода и захар. — Б.пр. и дори не пропусна да изчисти мръсната кухня.

Дам, Манге беше true friend, всъщност BFF 105 105 Best friend forever (англ.) — букв. „най-добър приятел завинаги“. — Б.пр. Отсега нататък щеше да се държи с него като с такъв. Като начало щеше да го нарича Фарук. Щом името беше важно за Манге, отсега нататък щеше да го използва и нямаше да се бъзика.

Беше сънувал много, докато беше болен, трескави сънища за всичко възможно. По принцип беше свикнал със странните сънища, бяха почти задължителни няколко дни или седмица след хубав трип. Беше чел, че ТНС-то в коза се събира в мастната тъкан на мозъка и от време на време напомня за себе си впоследствие, горе-долу като бомба със закъснител. Често сънуваше психеделични истории в стил „Властелинът на пръстените“, с гигантски пеперуди или говорещи дървета, което беше доста яко.

Но тези сънища бяха различни, много по-мрачни и неприятни от джойнт-фантасмагориите.

Един сън, който си спомняше особено ясно, беше как тича гол през тунел „Клара“. Черният, изгорен труп на Ерман го преследваше с мотопеда, начело на стотици препускащи коне без ездачи. Отворът на тунела към „Свеавеген“ приближаваше, но преследвачите го настигаха. Стъпките му ставаха все по-тежки, защото наклонът се увеличаваше, и той осъзна, че няма да успее. Двигателят на мотопеда ревеше с дрънчащ фалцет, навсякъде тракаха копита.

Те са навсякъде! It’s all a fucking Game! , извика овъглената уста на трупа, но последната дума се разкриви и отекна около него като ехо между стените на тунела.

Гейм

Гейм

Гейм

В момента, в който мотопедът срещна свивката на колената му, той се събуди. Сърцето му тътнеше в гърдите.

Но сега се чувстваше по-добре.

Без треска, изкъпан, нахранен и доволен. Може би малко схванат, но това беше временно.

Въпросът беше какво да прави сега?

Не можеше да се върне в апартамента поне още седмица, изглежда, бе станала някаква бъркотия с доставката на новата врата. В известен смисъл това бе добре. Нямаше смисъл да го отрича, той всъщност не гореше от желание да се прибира. Работата беше там, че след случилото се в Сигтюна, той беше… изплашен.

Да, признаваше си. Хенрик HP Петершон, мъжът, митът, легендата — го беше шубе.

Играта в крайна сметка не беше някакъв малък, анархистичен платен YouTube, както бе мислил първоначално, ами нещо съвсем различно и много по-зловещо. Това със залагането беше доста по-ужасно, отколкото му се бе сторило в началото, сега го разбираше. Постепенно да притискаш хората, за да размиеш разбирането им за това какво е приемливо, съзнателно да издирваш хора, които са лесни за манипулиране, и да си играеш с тях само за да видиш докъде са готови да стигнат — всичко това само защото е яко!

По останалото продължаваше да звучи твърде невероятно, за да бъде истина. Че мисиите не са случайно измислени, ами съзнателно съставени, за да задоволят незнайни възложители? Ако това беше вярно, и той наблегна на думата, ако в такъв случай това означаваше, че той и останалите играчи са двойно прецакани.

Не бяха просто jackasses 106 106 Jackass е американско шоу, в което се изпълняват опасни и често болезнени каскади и шеги. — Б.пр. on speed или пък зажаднели за интернет-внимание курви, готови на всичко само за още няколко посещения на страницата им или малко виртуално одобрение. Те бяха абсолютни, шибани марионетки!