Андерш Моте - Играта

Мислите му се вихреха бясно в главата, барабанът вътре, изглежда, бе превключил на хиперскорост.

Значи Играта, мисиите, всичко, което му се бе случило, беше просто игра на залози за отегчени богаташи?

Бяха натискали бутоните му, изпробвали границите му, бяха го накарали доволно да играе по свирката им. Наистина ли беше такъв проклет наивник?

Алтернативата беше, естествено, Ерман да е излъгал, да му е напълнил главата с куп глупости.

Определено пичът го биеше сачмата, но едва ли беше лъжец. Горският елф вярваше на сто процента на всичко, което разказа, и повечето съвпадаше със собствените преживявания на HP. Проблемът беше само, че той не можеше да смели всичко това, просто не ставаше!

Но ако разделеше историята на две части, беше по-лесно. Ако преглътнеше горчивката и приемеше, че е бил просто тъпа марионетка, която с готовност се е втурвала напред, когато Водачът дръпне правилната нишка, и ако освен това повярваше на частта със залагането и устройството на Играта…

В такъв случай първата част от историята на Ерман обясняваше всичко, което му се беше случило.

Макар и да го изгаряше мисълта, че е бил един вид шут за някакъв игрален клуб, това обяснение поне беше правдоподобно, за разлика от останалата част от разказа, поне ако си от правилната страна на оградата на лудницата.

Но все още му беше трудно да приеме теорията на конспирацията.

Че Играта е всеобхватна, заема се с всякакви мръсни поръчки и освен това има очи и уши навсякъде — това просто не можеше да го възприеме!

Всъщност самият Ерман беше казал, че това са собственоръчно скалъпените му размишления, а не нещо, което пряко е видял или преживял. Може би резултат от твърде много самотни часове в бараката без контакт с цивилизования свят. Всъщност беше жалко за бедния човек. Макар и да му беше изкарал акъла там, в гората, по някакъв начин HP внезапно се почувства странно свързан с Ерман. Двамата всъщност имаха доста общо. Водачът не беше пожалил никого от тях. Беше ги открил, накарал ги бе да се почувстват специални, а когато Играта вече нямаше нужда от уменията им, просто ги беше захвърлил като вчерашен вестник…

So what, ако на Ерман малко му скърцаше дюшемето? HP всъщност беше страшно благодарен, че бедният отшелник все пак го беше насочил. Беше му отворил очите и дори го бе снабдил с възможен достъп до Играта.

Във всеки случай сега се чувстваше значително по-спокоен. Вече почти не му се повдигаше, даже започваше да огладнява. Печен боб „Хайнц“ беше единственото, което успя да изкопае и той го изяде студен направо от консервата.

Ами самолетът, онзи, който се опита да го очисти, как, по дяволите, да си обясни това?

Никой не можеше да го е проследил, в това беше абсолютно сигурен, така че какво се беше случило всъщност?

Да, по принцип би могло да бъде просто грешка. Ерман беше висок колкото него и цветът и дължината на косите им бяха горе-долу еднакви. От разстояние сигурно човек можеше да ги обърка, а от няколкостотин метра сигурно беше невъзможно да се види разликата.

Откачалката живееше сам и пилотът може би просто бе предположил, че човекът, излязъл от гората, е бил именно Ерман, особено след като описанието съвпадаше.

Разбира се, така трябва да е било!

Който и да бе пилотирал самолета, имаше зъб на Ерман, а не на нето.

Може би някой ядосан съсед или някой роден от кръвосмешение местен, който се е сдърпал с хахото в „Консум“? И е решил да изкара акъла на смахнатия проклетник в стил Алфред Хичкок, когато внезапно му се бе удала възможност. Понякога се случваха такива неща, достатъчно беше да си пуснеш телевизора. Имаше цяла телевизионна поредица за хора, които правят такива неща…!

Колкото повече мислеше по въпроса, толкова по-достоверно звучеше. Някаква болна междусъседска война, излязла от контрол. Значително по-лесно за възприемане обяснение от алтернативата.

— Световна конспирация my ass — измърмори той на себе си. — Да бе!

Дори за миг не беше обмислял тази вероятност на сериозно.

Успокоен, той се отпусна обратно на кухненския диван тип пейка и пусна лаптопа. Нищо не му помагаше да забрави проблемите като малко телевизия. Винаги можеше да намери някой идиот, който е по-зле от него и така самият той да се почувства по-добре. Когато всичко се успокоеше щеше да обмисли как да продължи.

Още преди да чуе говорителя, той разбра какво се беше случило. Снимките на подпалената къща, сините светлини и пожарникарските коли, наредени сред копривата, бяха достатъчни, за да зацепи.