Андерш Моте - Играта

Неволни наемници, които не знаеха нищо, и съответно Играта лесно можеше да се лиши от тях, ако нещата отидеха по дяволите. Банда наивници, изкупителни жертви, на които никой нямаше да обърне внимание, дори ако опитаха да кажат истината. Защото кой би им повярвал?

Мисълта го разгневи и не малко изнерви.

Възможностите при такъв сценарии бяха толкова необозрими, че той едва ли можеше да ги прозре напълно. Това не беше ли наистина плод на параноичния мозък на Ерман, който накрая бе прекрачил тънката граница между живописния селски ексцентризъм и крещящата, шибана лудост?

Докато не бе видял къщата, обгърната от пламъци, вероятно с Ерман вътре в нея, той бе готов да мисли така, но сега нещата изгряха в съвсем нова светлина…

Имаше само един начин да получи яснота и той реши да започне с малко изследване.

Един от всичките курсове от службата по заетостта, които бе направил всичко възможно да забрави, беше точно на такава тема, така че оставаше да види дали нещо му е останало в главата. С добра търсачка човек можеше да смае света, това поне си спомняше…

Фарук му бе помогнал да настрои лаптопа, така че да минава през един от анонимните прокси сървъри 107 107 Прокси сървър е сървър посредник, който може да се използва за запазване анонимността на потребителя. — Б.пр. , които се появиха в дните преди ИПРЕД-законът 108 108 IPRED-закон е общо наименование на определени промени в шведските закони, целящи защита на интелектуалната собственост. Промените влизат в сила на 1 април 2009 г., а името идва от директива на ЕС от 2004 година, наречена Директива за упражняването на правата върху интелектуалната собственост (Intellectual Property Rights Enforcement Directive) . — Б.пр. да влезе в сила. В момента той беше невидим в мрежата, a ghost rider.

Избра си търсачка и се захвана за работа. Бележката на Ерман не му помогна особено.

„Торшхамнсгатан“ 142 беше единственото, което пишеше на хартийката, с изключение на няколко нърдовски пароли, които може би, евентуално или изобщо нямаше да проработят, ако той някога се вмъкнеше вътре. Изгорелият калпазанин Ерман можеше да снесе малко повече информация как се казва фирмата или на кой етаж се намира? Толкова много ли искаше?

Съвсем вярно, адресът сочеше към улица в Шиста, но HP не научи много повече от това. Съвсем обикновена офис сграда близо до E4, това бе всичко, което сателитните снимки можеха да му предложат. Имаше списък на дребни предприятия от телекомуникационния бранш, които се намираха или се бяха намирали в сградата, но никое от тях не изглеждаше да има общо с игри или компютри.

Той не знаеше какво всъщност беше очаквал. Някаква оградена със стени крепост или може би таен адрес, който го няма на картата? Нещо като ФРА на Лувьон 109 109 FRA (Forsvarets radioanstalt) — Радиоинститут за национална отбрана, е цивилно учреждение, подчинено на Министерството на Отбраната, чиито основни функции са да разузнава електронни сигнали и комуникация и да оказва подкрепа на правителствените власти и организации във връзка с ИТ-сигурностгта. Радиоинститутът се намирана на остров Лувьон. — Б.пр. ? Но тази сграда изглеждаше съвършено халал , нямаше и следа от някаква мистична организация или тайна сървърна ферма. Или Ерман по някаква причина бе избрал да го прекара с адреса, или, още по-вероятно, Играта си беше вдигнала чукалата и се бе преместила.

Разочарован и без големи очаквания, той реши все пак да продължи и да провери останалите теории на Ерман.

Въведе няколко ключови думи като „необясним“, „въпреки разследването“, „непознат“ и получи незабавно няколко хиляди резултата. Отстрани тези, които бяха свързани с НЛО, което намали бройката до триста и като добави думата „извършител“ Като избираема опция, скоро се изправи пред по-поносим брой резултати.

Още малко сръчно отсяване и хоп — имаше прилична колекция инциденти, изброени на монитора пред себе си.

Скролна бързо през списъка.

Оказа се миш-маш от достоверни и недостоверни източници и за няколко секунди той се почувства почти облекчен. Но после започна да преглежда информацията по-подробно. И постепенно започнаха да изскачат неща, които бяха меко казано притеснителни…

Като начало откри цял куп дребни случки, за които въобще не бе чувал да се говори, но които вибрираха на правилната честота: коли, чиито спирачки отказали, компютърни системи, които се изключили насред плащане, необясними спирания на тока и политици, които осъмнали с лайна в пощенските кутии.