Андерш Моте - Играта

Тогава откри микробуса.

Колата се залюля в slow motion, завъртя се наполовина около оста си, преди да забие нос в земята. После отскочи отново със задната част към небето, направи пълно обръщане и се приземи на покрива си, след което изчезна от екрана.

Следващата сцена показваше димяща развалина, но в този момент Ребека вече беше превита над мръсната малка тоалетна на Манге.

„Мамка му, мамка му, мамка му“, крещеше малко гласче в главата ѝ, докато тя повръщаше парченца несмляна пилешка салата.

Какво, по дяволите, се случваше?

Бял микробус със синьо фирмено лого беше паркиран малко по-надолу по малката уличка. ACME Телеком услуги АД.

Сериозно ли?!

ACME — точно като всички съмнителни компании в историята на киното от Бързоходеца и Уили Койота нататък?! Това просто беше твърде очевидно!

До колата действително имаше както разпределителна кутия, така и шахта с кабели, но до момента той не беше видял жива душа около автомобила. Нито пък някаква работа се вършеше наблизо, така че какво правеше колата тук, насред Танто?

Той влезе във вилата и провери регистрационния номер в интернет, но това не му помогна. Просто лизингова компания в Солна.

ACME Телеком услуги имаха собствена интернет страница, телефон за контакти и електронна поща за запитвания. ACME Телеком услуги — Горд член на Pay Tag груп.

За сметка на това нямаха физически адрес, което не беше толкова необичайно, много предприятия постъпваха така. С радост ще се свържем с вас по телефона или електронната поща. Добър начин да избегнеш досадни клиенти.

Той отново излезе навън, за да огледа по-внимателно микробуса. Наоколо нямаше никого, двигателят още беше горещ, така че не стоеше паркиран там от дълго време.

Но къде беше шофьорът?

Той обиколи колата, но това не доведе до нищо. Задните стъкла бяха затъмнени и макар че сви шепи около очите си, не можа да види нищо. С купето беше малко по-лесно.

На предната седалка имаше яке, неоново жълто с много джобове и като погледна по-отблизо, HP видя нещо, което се подаваше отдолу. Продълговат сребрист предмет. И изведнъж осъзна какво беше! Телефон, естествено, подобен на този, който бе оставил в магазина на Манге. Това би означавало, че мръсниците са го открили!

Той се премести, опитвайки се да зърне повече от телефона, но якето покриваше по-голямата част. Беше принуден да се увери със сигурност и дръпна силно врата.

Заключена, разбира се.

Той се огледа набързо, след което изнамери един камък в близката леха. После вдигна ръка, за да фрасне стъклото.

— Ей, к’во си мислиш, че правиш?!

Мъжът се беше появил от нищото, голяма буца на около петдесет години с работно облекло и оранжева каска като на Боб Строителя 119 119 Британско детско анимационно шоу. — Б.пр. .

Работник, образец 1А.

— Нищо — измърмори HP и пусна камъка покрай крака си. — Просто се чудех защо сте паркирали тук?

Мъжът му хвърли подозрителен поглед.

— Кабелна повреда, работя за Телиа. Половината „Сьодер“ е без броудбанд, не си ли чул?

— Нее — измънка HP и бавно се отдалечи от микробуса. — Окей, аре!

Мъжът сви рамене за сбогом, заобиколи колата и отключи задната врата.

След като порови някоя и друга минута, излезе обратно с кутия с инструменти, хвърли бърз поглед по посока на HP и внимателно заключи вратата, преди да изчезне по пътеката между две къщи.

HP си отдъхна облекчен. Пичът, изглежда, не се преструваше, с други думи фалшива тревога.

Изкара си акъла посред бял ден.

Най-накрая на чист въздух! Все още беше горещо като в пещ, но всичко бе по-добре от малкия, клаустрофобичен магазин.

Тя вдиша дълбоко, завъртя здраво педалите на колелото и усети гаденето постепенно да се разсейва едновременно с раздвижването на окислената ѝ кръв из тялото. Трябваха ѝ само няколкостотин метра, за да се почувства значително по-свежа.

Всъщност не беше научила особено много от разговора с Манге.

Когато той окончателно се отказа от жалките си опити да се измъкне и се съгласи да разкаже истината, първо заключи вратата на магазина и обърна табелката на Затворено и за всеки случай придърпа Ребека в най-вътрешната част на помещението.

Манге никога не бе бил от най-смелите сред deadbeat приятелите на Хенке и определено не бе от най-готините, но за разлика от другите, той беше един от малкото, които останаха от старата банда.

Веса, надрусан до небето, беше решил да се покатери по железопътен вагон в Елвшьо и се бе изпържил до смърт. Добре си спомняше и Хесус, той нали беше спечелил много пари и бе отишъл в Тайланд? Да, така беше. Хенке беше говорил с него да заминат заедно, но както обикновено ставаше с него, всичко си остана само на думи. Останалите от групичката просто ги нямаше, а Хенке едва ли беше някой, чиято компания или надеждност липсваха някому.