Андерш Моте - Играта

— Какво ти става бе, успокой се!

Но Манге не слушаше. Вместо това пак затвори вратата, заключи я и обърна табелката „Затворено“.

Без да каже и дума, той издърпа HP към ъгъла, където беше компютърът.

На трите монитора вървяха филмчета.

HP, който развинтваше болтовете на едно „Ферари“.

HP, който хвърляте граната срещу кралската стража при „Кунгстредгорден“.

HP, който хвърляше камък от ръба на мост при „Линдхагенсплан“ и после: кола със сини светлини, която се преобръща отново и отново, докато накрая спира, с дим, издигащ се от двигателя.

Коремът му се сви на топка.

— С какво всъщност си се захванал, по дяволите?! — изсъска Манге и се втренчи в него обвинително.

So much for number one, значи…

Трето прекрачване на правилото за едно денонощие, това не беше добре.

Беше направо адски, fucking МегаНедобре!

Какво да прави сега?

— Това може ли да ни чуе? — попита притеснено и посочи телефона.

— А?! Не, естествено, че не може — сряза го Манге. — HP, какво става тук, мамка му?!

Той хвърли още един бърз поглед на телефона и за по-сигурно придърпа Манге до малкия бокс зад щанда. Облиза нервно устни, докато се опитваше да събере мислите си.

Технически погледнато, беше нарушил правило номер едно само веднъж. Не се беше разприказвал пред сестра си, както от Играта мислеха, че е направил, заради което и го бяха наказали. На практика беше наказан за нещо, което не е извършил, което означаваше, че са му длъжници. Освен това имаше нужда от Манге, пардон, Фарук. Без него нямаше да може да се свърже с Играта.

Така че спокойно можеше да се каже, че всички печелят от това нарушение на правилата, което обмисляше. Не беше предполагал, че Манге ще успее да извлече клипчетата. IP-адрес, може би хост на сървър, това беше всичко, което му трябваше. За съжаление, старият му приятел беше прекалено добър, когато ставаше дума за техника. Как трябваше да постъпи, за да включи Манге в плановете си?

— Нещата стоят така… Фарук — каза той, пробвайки внимателно чуждото име.

Трябваше да му угоди…

— Както ти казах, намерих телефона във влака преди няколко седмици, но това, което не ти казах, беше, че чрез него ме поканиха да участвам в една игра. Една много специална игра…

Впоследствие тя осъзна, че вече е знаела, че бележката ще стои там. Още когато влезе в съблекалнята, смущаващо чувство обхвана цялото ѝ тяло и когато отвори шкафчето си, разбра защо.

Бяло залепящо се листче със знака на полицията и червен туш, грижливо закрепено за ръба на преградата, точно като предходното.

И както предния път, тя разбра, че бележката има право. Трябваше да бъде тя. Щеше да е някак по-справедливо, ако нейното тяло, а не това на Крюсе беше смазано вътре в колата. Око за око, можеше да се каже. Тогава най-накрая щеше да може да продължи напред. Да остави всичко зад себе си. Или поне имаше такава вероятност.

Но така не можеше да продължава.

Първо бележките, които зачестяваха все повече, после Хенке, когото го бяха хванали лудите и накрая Мике, който внезапно и без предупреждение беше нарушил установения модел. Тя трябваше да овладее ситуацията, да поеме отново контрол върху живота си. Не можеше да отлага повече, трябваше да го направи сега. И трябваше да започне с Нила.

HP всъщност се бе придържал към истината. Или във всеки случай почти. Единственото, което пропусна, бе дребният факт, че сестра му бе седяла в полицейската кола, която той разби при „Линдхагенс“. Но общо взето, всичко друго, което разказа беше nothing but the truth… Може би с още една уговорка. Манге никога не би повярвал, че той все още иска да играе. В което нямаше нищо странно, самият той едва разбираше как въобще обмисля подобно нещо. Освен това, Манге вече не беше от хазартния тип. Освен отделни „World of Warcraft“ сесии, където все още играеше с изтъркания си паладин, понастоящем го раздаваше на сигурно. Жена и дете, апартамент в предградията и прочие.

Беше забравил вълнението от играта, прилива на адреналин, който преминаваше през тялото и още по-важното: нямаше никаква представа какво е да се чувстваш избран, оценен и да получаваш респект от целия шибан свят!

Така че около мотивите му имаше лека мъгла…

Каза, че иска да разбере кой стои зад Играта, може би да прати анонимно съобщение на някой вестник, Мисия: разследване 79 79 Uppdrag granskning — шведско телевизионно предаване за разследваща журналистика. — Б.пр. или нещо такова. Да им достави малък payback за всички гадости, които му бяха причинили. Манге прие обяснението просто така, пък и защо не? Можеше и да е вярно.