Андерш Моте - Играта

Фордът все още се намираше на около петдесет метра зад тях.

Отклонението наближаваше, но Манге не се престрои за завой.

Вместо това намали малко скоростта, така че колата почти ги застигна.

Тъкмо преди да подминат отклонението, той превключи на по-ниска предавка и завърта рязко волана, правейки остър десен завой, което накара HP панически да се вкопчи в дръжката на вратата, за да не излети от седалката. Гумите на полото запротестираха шумно и колата се размина с мантинелата на косъм. После подминаха един червен светофар, без Манге дори да докосне спирачката.

— Успокой се, по дяволите — извика HP, за да заглуши измъчения шум на колата, но Манге, изглежда, не го слушаше. Кокалчетата на пръстите му, сграбчили волана, бяха побелели, а той стискаше челюсти така, сякаш се беше надрусал, с ЛСД 86 86 Напрежението или схващането на челюстите е страничен ефект от употребата на ЛСД. — Б.пр. .

HP се обърна, за да провери за форда, но пътят зад тях беше съвършено празен.

— Можеш да се успокоиш, Манге — каза той малко по-меко. — Няма никого зад нас.

Този път Манге явно го чу и след като провери на два пъти твърдението на HP, отпусна неохотно педала на газта с няколко сантиметра.

HP се изправи на мястото си и си отдъхна. По принцип Манге не беше особено добър шофьор и каскадата à la Джейсън Борн, която току-що изпълни, можеше да завърши много зле.

Фордът като че ли беше съвсем халал , шофьорът дори не бе помръднал волана в опит да ги последва, но Манге май въобще не беше забелязал. Вместо това изглеждаше все едно се оглежда за нови преследвачи, с които да се състезава. Имаха още път и HP трябваше да изкара Манге от параноята и то веднага, ако не искаше вечерта да завърши в болница „Худинге“.

— Слушай, има нещо, което исках да те питам… — каза той на един дъх.

— Стреляй — измърмори Манге, без да отделя поглед от страничното огледало.

— Цялата тая работа, дето си заприличал на продавач на килими.

— Ммм…

— Ами значи, всъщност се чудя защо? Имам предвид… минавал си през какви ли не периоди през годините. Вегетарианство, местна политика, „Амнести“ 87 87 „Амнести интернешънъл“, независима международна организация за защита на човешките права. — Б.пр. … Никога не си се задържал особено дълго на нещо. Като онзи цитат, който се върти като скрийнсейвър в магазина? If you don’t change…

— … then what’s the point of anything happening to you — допълни Манге и внезапно прекъсна взирането в огледалото. — Мамка му, HP, понякога наистина слушаш какво говоря!

Номерът проработи, челюстите на Манге се отпуснаха, а пръстите му отслабиха конвулсивната си хватка над волана. Житейска философия и коупландизми 88 88 Дъглас Коупланд (1961), канадски писател, чиито романи засягат технология, религия, сексуалност и поп култура. Обект на книгите му често са поколенията, израснали през 80-те и 90-те години на миналия век. Коупланд популяризира термини като МакДжоб и Поколение X. — Б.пр. , това беше стихията на Манге, с такива неща се справяше значително по-добре, отколкото с улични състезания в предградията. Най-добре да го задържи в неговия comfort zone…

— И защо се задържа на исляма? — изстреля той и за свое учудване беше наистина любопитен какъв ще бъде отговорът. Нямаше никаква представа защо Манге беше сменил вярата си. Що за скапан най-добър приятел беше, щом дори не го беше попитал…

— Имам предвид, има цял куп религии out there, от които да избираш… — продължи той уклончиво.

— Е, какво, давай на бедните, постави духовното над светското, помагай на брат в нужда… what’s not to like? — усмихна се Манге, докато скоростта на полото спадна до по-нормални нива.

— Жени с було, атентатори самоубийци, holy war, няма много за харесване.

Манге въздъхна тежко.

— Повечето от тези неща нямат много общо с религията, ако погледнеш под повърхността… Фанатици има навсякъде, но на запад се плашим много повече от брадати типове, които горят знамена в Дамаск, отколкото от гладко обръснати елфи с прическа паница, които взривяват клиники за аборт в Детройт.

— Значи казваш, че приказките за джихад се дължат на лоша преса…?

— Нещо такова всъщност — засмя се Манге и, изглежда, вече почти се бе върнал към обичайното си аз.

— Точно както Библията, в 90% от Корана става дума за това да живееш праведен живот, да наблягаш на любов и милосърдие и да бъдеш добър с ближните си. Останалите десет процента е възможно да са били важни за племенното оцеляване в пустинята преди страшно много време, но в днешно време, естествено, са безсмислени. За съжаление не всички схващат, че живеем в двайсет и първи век, или по различни причини избират да не го правят. Но това далеч не е уникално за исляма. В Западния свят сме много добри в това да изместваме фокуса. Виж само войната срещу тероризма…