Андерш Моте - Играта

Badboy.128 says:Nice, да му се обадя ли?

Farook says:Не, не можеш да се свържеш с него, единственият начин да го срещнеш е лично, явно е малко специален, адски умен, но леко особняк, схващаш ли?

Badboy.128 says:Компютърен нърд?

Farook says:И да, и не. Истински wiz. Преди няколко годиш всъщност съм чувал да се говори за него, но сега живее някъде насред нищото, изцяло офлайн, изглежда е развил електромагнитна алергия, така че не можеш дори да му звъннеш.

Badboy.128 says:Звучи страшно обещаващо…

Farook says:Моят човек казва, че този пич има връзка със сървъра, който намерих чрез телефона, че той го е конфигурирал и е наредил целия setup.

Badboy.128 says:Окей, нави ме!

Badboy.128 says:Значи какво правим?

Farook says:Моят човек ще се свърже с него и ще уреди нещо, онзи все пак е малко асоциален, но той вярва, че ще стане. Ще ти пратя инструкции по MSN, когато всичко е готово.

Badboy.128 says:ok fine.

Farook says:само още нещо…

Badboy.128 says:shoot, mr Spiritual Guide!

Farook says:моля те, моля те не ми пращай онзи скрипт с подскачащите смайлита, трябва да рестартирам компютъра, за да ги разкарам!!!!

Badboy.128 says:имаше предвид този?

Тя прочиташе съобщението отново и отново, без да го разбере напълно.

Ребека,

Аз и семейството ми нямаме какво да ти кажем.

Нила беше отговорила на писмото ѝ. Рязко, както беше очаквала. Но имаше само един проблем. Тя така и не беше пратила съобщение, само го беше запазила в папката „Чернови“, докато премисли нещата. Но сега, като провери, имейлът го нямаше и вместо това го намери в Изпратени, а датата показваше вчера следобед, точно преди тренировката по стрелба.

Нила,

Има нещо, за което искам да говоря с теб и отлагах това твърде дълго.

Може ли да се срещнем за кратък разговор във време и място, които са ти удобни?

Собствените ѝ думи, точно както си ги спомняше, до последната запетайка. Нямаше промени или добавки.

Какво, по дяволите, беше станало?

Спомняше си, че вчера беше оставила компютъра включен, но можеха ли писмата да се изпращат сами? Имаше ли някаква автоматична опция, която изпраща черновите след едно денонощие или нещо такова?

Не вярваше, но от друга страна, с полицейската система никога не се знаеше.

И какво да прави сега? Нямаше голям избор. Бележките говореха ясно. Ако искаше да стигне до дъното на нещата, то беше принудена да говори с Нила, независимо дали тя искаше, или не.

За да се подсигури, се обади на телефонния си секретар, за да си обясни защо не трябва да се отказва.

„Поредният ден адска жега! Глобалното затопляне явно работи извънредно, ако се съди по продължителността на горещата вълна“, помисли си той и с два пръста отлепи потната тениска от гърдите си.

Влак на север за две станции, после автобус.

Но какво щеше да стане после?

Имаше името на спирката, написано на бяло листче, слез и чакай , звучаха инструкциите. На майната си в пустошта. Мястото беше трудно откриваемо дори с „Гугъл мапс“. HP въздъхна и разтърка влажния си врат.

На пича, с когото щеше да се срещне, му хлопаха някои дъски, но от друга страна, това беше най-добрият, а и единственият шанс на HP да продължи напред и да разплете проклетата бъркотия.

Слезе от влака и огледа внимателно перона. Още трима пътници бяха направили като него. Възрастна двойка и петнайсетгодишен келеш с шапка с обърната назад козирка и смъкнати панталони. Седна на една пейка и изчака да се махнат и едва когато остана съвсем сам, се запъти бавно към спирката за автобуси.

Внимателно застана на грешно място, видя автобусът да идва и чак когато потегляше, HP се втурна през улицата и принуди сърдития шофьор да закове на място и да го качи. Ако някой го следеше, то въпросният вече го беше изгубил или тук, или когато направи номера с пероните на гара „Сьодер“ преди около половин час. И въпреки това не можеше да се отърве от чувството, че го наблюдават.

Трийсет и пет минути път с автобус и той беше на място. Но макар че преброи спирките и за всеки случай попита шофьора, пак не беше сигурен дали е слязъл на правилното място. Защото това наистина беше in the middle of fucking nowhere! Самотна спирка на междуградски път с ограничение 70 км/ч, голи полета във всички посоки и нито една къща.

Миришеше на суха пръст, слама и още нещо природно, което HP не можеше да определи точно. И естествено, не го посрещна никой…