Андерш Моте - Играта

Ерман изсумтя и хвърли пилотската шапка на един стол.

За своя изненада HP откри, че домакинът не беше някакъв чичак, както си бе помислил първоначално, ами вероятно само няколко години по-възрастен от него самия.

Ерман му направи знак да седне на кухненския диван, сложи старомодна кафеварка на котлона и извади чаши.

— Значи си алергичен към електричество, как става тая работа? — започна HP пресилено приятелски, но веднага получи изсумтяване в отговор.

— Двайсет и пет години компютри, магнитни полета, радиовълни и всякакви други гадости, които се носят из въздуха. И един ден се събуждаш с обрив и едва дишаш.

Той наля кафе и на двамата и HP отпи бърза вряла глътка. Варено кафе 91 91 Препечено, едро смляно кафе, което се оставя да къкри няколко минути, обикновено на огън, и се налива в чашите без филтриране. Този начин за приготвяне кафе все още е популярен в някои части на Скандинавия. — Б.пр. , не беше пил такова, откакто баба му беше жива, отбеляза той, когато успя да преглътне топлата течност, като същевременно разкара с мигане една сълза. Като се изключи температурата, беше доста хубаво.

Порцеланът беше тънък като лист, а дръжката толкова фино изработена, че той трябваше да държи чашата в стил Лидингьо 92 92 Остров в Швеция, намиращ се северно от Стокхолм. За жителите на Лидингьо обикновено се приема, че са богаташи. — Б.пр. , с изпънати малък и безименен пръст. Сервизът за кафе сигурно беше на годините на къщата, ако не и по-стар.

Той разбърка кафето, духна го и отпи още една внимателна глътчица, докато наблюдаваше домакина си.

— Значи искаш да разбереш повече за един сървър, който съм инсталирал? — каза Ерман и се втренчи подозрително в него през масата. — По принцип не разговарям с хора, които не познавам, или понастоящем с хора изобщо.

„No shit!“, помисли си HP и се засмя с лице в чашата.

— Но един стар приятел каза, че си окей, а му дължа услуга, голяма при това. Ако той гарантира за теб, значи в моите очи си окей. Та какво, значи, искаш да знаеш и защо?

HP беше обмислил стратегията си по време на пътуването и се насили да звучи неутрално.

— Само за кого си го инсталирал и къде се намира. Аз съм арт директор в малко рекламно бюро и на сървъра има доста снимков материал, който ме интересува.

Ерман го изгледа продължително и HP се помъчи да изглежда така, както си представяше, че изглежда един трудолюбив арт директор.

Внезапно домакинът се засмя и разпери ръце.

— Я виж ти, арт директор!

HP се усмихна и кимна.

Вървеше като по релси, идиотът направо кълвеше от ръката му!

— А пък аз да си мисля, че си играч, който е преебал нещата, и отчаяно се опитва да разбере що за тир го е премазал и в тази връзка — защо?

Ерман избухна в бурен смях, а HP бе принуден да се изкашля няколко пъти, за да изкара врялото кафе от кривото си гърло.

Поредният ден адска жега! Днес щеше да работи вътре в службата, което означаваше няколко часа различни книжни упражнения. Трябваше да чете анализи на оценки за опасност и предварителните програми за следващия период на председателстване на Съвета на ЕС. Имаше достатъчно време да разчисти бюрото си.

Въпреки че беше рано, ризата ѝ вече беше мокра под мишниците. В сградата имаше климатик, но тъй като всяко полицейско преустройване по някаква причина се нуждаеше също така от нови стени и офиси, сега почти всичкият студен въздух се оказваше в няколко стаи в другия край на коридора. За да създаде поне илюзия за хлад, Ребека бе принудена да си купи вентилатор, който сега бавно разбъркваше въздуха в офиса, който делеше с трима колеги охранители. Тя се настани до бюрото си, затвори очи и остави струята въздух да премине по лицето ѝ няколко пъти, докато тя събираше мислите си.

Бе ѝ отнело известно време да изрови номера. Нила я нямаше в телефонния указател, нито беше вписана в „Ениро“.

Беше потайна, разбира се, като деветдесет и пет процента от назначените в полицията, независимо дали беше нужно или не. Но и за това си имаше решение, разбира се. Беше нужен само разговор с едно момиче от отдел личен състав, което познаваше. Невинна лъжа, че тя и Нила ще карат курс заедно, и хоп, имаше график на дежурствата и домашен и мобилен номер. Кой каза, че женската мрежа не работела?

Но тя отново се колебаеше.

Как трябваше да започне и какво всъщност се надяваше да постигне с разговора? Да кажа веднъж завинаги каквото имам да казвам , повтаряше си тя. Да обърна страницата окончателно и да сложа край на проклетите бележки…