Андерш Моте - Играта

HP изведнъж изстина. Отвори уста за да каже нещо, но полицаят го прекъсна.

— Така или иначе, преследвахме ги няколко минути, но ги изгубихме, когато тръгнаха по велоалеите в „Тантолунден“. Трябва да са използвали авариен чук или нещо подобно за да пробият стъклото.

Бяха стигнали до външната врата и полицаят посочи дупка във витрината, голяма колкото юмрук. От вътрешната страна стъклото беше покрито с нещо, което приличате на сняг, все едно че беше коледна витрина. Липсваха само пластмасови елени и дядо Коледа от шоколад, помисли си HP почти развеселен, преди да осъзнае каква беше бялата пяна.

— Изпразних пожарогасителя в дупката, така че така и не успя да хване. Ще падне малко чистене, но по-добре това, отколкото алтернативата…

Полицаят сви рамене.

Коремът на HP се беше свил и внезапно му стана трудно да диша. Гласът на ченгето звучеше почти като на забавена скорост.

— Хвърлили са няколко напоени парцала и са излели малко керосин през дупката. Изглежда не са имали намерение да крадат нещо, а просто да подпалят магазина. Да си си създал някакви врагове наскоро, ъъм… Ал-Хасан?

— Неее, поне доколкото знам — отвърна Манге и хвърли продължителен поглед на HP.

И двамата мълчаха в колата на връщане. Мислите се въртяха като луди в главата на HP, пушеше му се адски, но знаеше, че съвсем ще му паднат акциите, ако запали цигара в полото.

Това беше второ предупреждение, вярно, не особено сполучливо, но все пак. Ако ченгетата не се бяха появили иззад ъгъла, компютърният магазин вече нямаше да го има. Щеше просто да се изпари! Пуф!

И всичко се дължеше на решението му отново да наруши правило номер едно.

Беше забъркал Манге, което почти му бе коствало магазина. Което означаваше, че са ги наблюдавали по някакъв начин — или електронен, или навън имаше хора, които го следяха.

От мисълта HP настръхна. Не можа да се въздържи и погледна в страничното огледало. Зад тях имаше кола, форд, ако се съди по фаровете. Поддържаше разстоянието, изглежда, не бързаше.

— Леля ми има колониална вила 83 83 В Швеция „колония“ се нарича земя, която общината дава под наем на т.нар. колониални съюзи. Членовете на тези съюзи разпределят парцелите помежду си, като обикновено те са предназначени за малки къщи (до 40 м 2 ) или отглеждане на цветя и зеленчуци. — Б.пр. в Танто — каза Манге и минаха няколко секунди, преди HP да разбере какво има предвид.

— Ще се преместя утре.

В колата настана тишина.

Още един поглед към огледалото — фордът още беше там. Единият фар светеше по-жълто от другия. „Билтема“ 84 84 Biltema е шведска компания, която продава автомобилни и други части на дребно. — Б.пр. , не оригинал, предположи той.

Манге изглежда бе забелязал, че нещо става, защото сега и той хвърляше дълги погледи към огледалото.

— Ще звънна на няколко места — каза той и стисна волана. — Ще разберем кои са тия гадове, HP, и когато го направим, трябва да ми обещаеш, че ще им го върнеш тъпкано от мое име. Kick some ass, схващаш ли?

HP се усмихна и кимна.

— Обещавам, Манге — каза той и този път Манге не го поправи.

Отново стана тихо.

Опита се да помисли. Можеше ли наистина да обещае на Манге, че ще срита задника на Водача? Разбира се, беше бесен от начина, по който се бяха отнесли с него, а и това последното, да си го изкарат на приятеля му, определено беше over the line.

И все пак. Ама че скапани wankstas 85 85 Човек, който се държи като гангстер или прилича на такъв, но в действителност само позира. — Б.пр. бяха пратили да свършат работата! Некадърници, които не бяха проверили района, преди да тръгнат да палят. Беше видял флакона със спрей на няколко метра от мястото. Ченгетата явно не го бяха забелязали или не го бяха свързали с взлома.

Но HP схващаше, схващаше повече от добре. Първо подпали, после напиши съобщението. Всичко заснето. Такава мисия струваше едно хиляда точки, ако не и повече. Така че не я бяха възложили на новобранци.

Give the job to Luca Brasi.

И въпреки това я бяха прецакали, макар че бяха двама! Той с лекота щеше да се справи с такова нещо соло, но good people are hard to find, дори за Водача, както личеше.

Все пак неслучайно беше first Runner-up, 128-и, мъжът, когото дори всички царски коне не можеха да спрат. Само ако можеше да поговори с Водача, да получи шанс да обясни.

Видя Манге отново да поглежда разтревожено назад и реши засега да преустанови всякакви подобни мисли.

Манге изглеждаше като че го тресе параноята, все едно щеше да се пръсне всеки миг. На всичкото отгоре настъпи газта до дупка, а полото вече беше поработило здраво на отиване. Колата се тресеше сякаш имаше паркинсон и HP бързо си сложи колана, от което обаче не се почувства много по-сигурно.