Андерш Моте - Играта

Телефонът все още беше в него, но след пожара не показваше признаци на живот. Батерията сигурно вече беше изтощена. Но часовете лежане на дивана все пак му дадоха една идея. Всички нови телефони бяха един вид малки компютри. Имаха поне два различни вида памет, откъдето вероятно можеше да се изкопае нещо полезно, стига да знаеш какво правиш.

Luckily, той разполагаше с правилния човек за работата. Взет директно от „Хиляда и една нощ“, неговият собствен неохотен домакин, най-разнеженият съпруг на света, the artist formerly known as… Манге!

— Знам, че ти се иска да побърникаш из телефона, Мангелито — каза той някой и друг час по-късно и постави телефона на щанда в магазина. — It’s all yours. Единственото, което искам да знам, е кой е пращал съобщенията и как на свой ред да се свържа с него?

Манге го погледна вяло над днешния брой на „Метро“, без да вдигне и пръст, но HP не се подлъга. Виждаше как крайчеца на окото му започва да трепери. И точно както когато играеха покер, трябваше просто да изчака.

Easypeasy!

— При едно условие — каза Манге след няколко секунди престорено безразличие.

— Каквото и да е…!

Стига да не нарушава правило номер едно, добави HP наум.

Манге се засмя.

— От сега нататък да ме наричаш Фарук!

— Deal! — отдъхна си HP, преди да се усети на какво се е съгласил.

Е, ако това щеше да го направи щастлив…

Вечерята беше приятна. Вкусна храна, а освен това и чудесна атмосфера. Тайландска, без да е кич, каквито често бяха азиатските ресторанти. Нямаше и помен от „Love me Tender“ на тай или фенери от креп хартия с подбрани будистки мъдрости. Напротив, всичко беше много хубаво.

Поговориха си, после приказките отстъпиха на храната, а той дори не повдигна вежди, когато тя не пожела да пие вино, също както не постави под съмнение обяснението ѝ за лека катастрофа, когато видя раните ѝ. Накрая си размениха бърза целувка и се прибраха по домовете си.

Тя осъзна, че за пръв път се случва нещо такова.

И какво означаваше това? Бяха ли на път към истинска връзка?

„Абсолютно не“, прекъсна тя категорично хода на мислите си.

Просто бяха хапнали вкусна вечеря и си бяха говорили за най-различни неща, без това да означава нещо повече. Той разказа за фермата на родителите си в Сьормланд, как се е преместил в града, за да учи, вместо да работи в градината и как след това се опитал да стои настрана, доколкото било възможно.

— Лоша съвест — беше казал с крива усмивка на лицето. Не могъл да оправдае очакванията.

Тя разбираше повече от добре какво има предвид. Слушате го с интерес и от време на време добавяше нещо, без да предлага същата откровеност. За щастие, той бързо улови ритъма и не се опита да настоява в това отношение.

Беше добро момче. По-добро, отколкото тя заслужаваше.

— Ще ти звънна през седмицата — беше казал той и тя не възрази.

Всъщност се хвана, че чака обаждането му с нетърпение.

— Същински „Векоревюн“ 78 78 Veckorevyn — шведско дамско списание, насочено към млади жени и засягащо теми като шопинг, звезди, мода, дрехи, любов, секс и връзки. — Б.пр. — изсумтя тя.

Чудно какво ли ставаше с Хенке?

Всъщност майната му!

HP беше впечатлен. След малко човъркане Манге, поправка — Фарук, успя да намери малък отвор в телефона, който самият HP никога не бе забелязвал, след което пъхна USB кабел в малкия жак, който се разкри отдолу. Естествено, трябваше да се сети, че има някакъв вход, но беше толкова погълнат от случващото се на екрана, че дори не помисли за основните неща, като например как се зарежда телефона, когато му падне батерията.

Веднага щом Манге включи кабела в един от компютрите в края на магазина, една малка иконка за зареждане започна да мига, така че изглежда всеки USB източник на електричество вършеше работа.

Последва малко усърдно натискане на бутоните, след което на един от мониторите започнаха да се нижат куп знаци.

HP не беше средняшки компютърен потребител, но това определено беше out of his league. Манге беше wiz с компютрите и може би щеше да изкопае нещо полезно.

— Това ще отнеме известно време — измърмори той, така че HP, без да протестира, отиде да свърши някои задачи в града. Изпълнен с внезапна щедрост, той даже донесе две картонени чаши лате на връщане, вместо киселото шварц кафе в магазина.

Но когато се върна обратно, нещо се беше променило. Манге като че стоеше до вратата и го чакаше. Той грабна HP за ръката и почти го завлече в магазина и латето за малко да се разлее.