Андерш Моте - Играта

Продавачката в магазина знаеше какво прави. Един размер отгоре даваше достатъчно място за бронираната жилетка и оборудването на колана. Да се подкъсят малко ръкавите, да се вземат малко рамената.

Облеклото трябваше да стои красиво, без да пречи. Не трябваше да изглежда сякаш е наследила костюма.

Рунеберг ѝ бе казал да си вземе почивка, но според графика трябваше да работи следобед. Но така и така нямаше планове, затова можеше да използва времето, за да оправи някои дреболии и да си ги махне от главата.

Рунеберг беше окей. Стига да не обръщаш внимание на мъжкарския му маниер, той беше много добър шеф, може би дори един от най-добрите, които бе имала. А в полицията не беше като добрите началници да растат по дърветата. Възрастта и приятелските връзки твърде често продължаваха да бъдат по-важни от компетентността.

Въпреки това ѝ харесваше да бъде полицай и то много. Чувството, че това, което правиш, е важно, значимо. Принос за обществото.

Но „защитавай, помагай и поправяй“ 32 32 Лозунг на шведската полиция. — Б.пр. бе само част от това, което я привличаше в полицейската работа. Друга важна част беше чувството да е избрана. Ръчно подбрана по няколко параграфа за професията си, преминала различни тестове и изпити и показала, че е замесена от правилната мая.

А освен това като жена в полицията не стигаше само да премине приемните изпити. Трябваше да докаже, че не е просто УС — униформен свидетел, който не е от помощ, когато положението се сгорещи, ами че може собственоръчно да се справи с критична ситуация.

Ето защо онова с пазача в Русенбад продължаваше да я мъчи. Без колата се беше оказала в безизходица, почти парализирана, и ако мъжете бяха решили да продължат атаката си, министърът и тя щяха да се окажат в беда. Не можеше да се отърве от прокрадващата се мисъл, че пазачът бе спасил положението, а не тя. Че всъщност не беше заслужила мястото си в група Алфа, не и истински.

Звучеше като в каменната ера, но полицейската работа до голяма степен беше игра по условията на мъжете. Независимо какво пишеше в „Справочника за равенство между половете“ относно разпределението в полицията, 95 процента от всички престъпници бяха мъже. Ако една жена искаше да участва в играта сериозно, а не да се измъква и да седи на удобен стол в офиса, щом ѝ се удадеше случай, то трябваше да докаже, че притежава нужните качества. Че не я е страх да си изцапа ръцете или да се окаже в опасност. Точно с последното нямаше никакви проблеми. Трудно за нея бе било да се научи да поема контрола и да го предоставя обратно. Но годините в полицията определено ѝ бяха помогнали.

Някъде беше чела, че за период от седем години тялото подменя всичките си клетки. Дори и да звучеше като измислица, допадаше ѝ мисълта, че тя буквално беше станала нов човек, откакто онова се бе случило. Че беше друга, много по-добра от човека, който беше тогава.

Професионалното ѝ самоопределяне играеше голяма роля в тази промяна.

Тя беше горда от работата си и от полицейската значка, която винаги бе с нея, където и да отидеше. Металните ръбове дори бяха оставили отпечатъци по джобовете на дънките ѝ, точно както шайбите правеха с панталоните на хокеистите. Не можеше съвсем да обясни чувството, което изпитваше щом извади значката и се представи като „Нормѐн, полиция“. Но не можеше и да си помисли за живот без това усещане. Защо тогава все пак не беше съвсем доволна?

Hell yeah, сигурен беше. Абсолютно! Това си беше no-brainer. Да му плащат да тича из града и да си играе, кой, по дяволите, не би участвал в нещо такова?

А го имаше и това с клипчетата.

Беше му трудно да си обясни защо, но да види сам себе си на филм по такъв начин беше… възбуждащо, при липса на по-добра дума. Не като при секс, неее, това беше съвсем друго усещане. Или всъщност беше ли наистина?

Но главното, което го привличаше, вече не беше да се гледа как прави яки неща от различни ъгли. Въпреки че още му беше приятно, първият интензивен buzz, когато изживя кражбата наново, постепенно бе утихнал. Разбира се, не отричаше, че продължава да се отразява на пулса му, но това изживяване вече не беше на първо място в класацията му.

Не, това, което в момента го гъделичкаше значително повече, беше откритието, че има други, които го виждаха, които гледаха клиповете и освен това оценяваха подвизите му.

Първия път не бе загрял всичко, но след два дни бърникане по функциите вече имаше по-добра представа за положението.