„Правила на играта“
За да се гарантира на всички успешно игрално преживяване, трябва, както при всички игри, да съществува набор от Правила. Правилата са безусловни и не бива да се прекрачват при никакви обстоятелства.
Първо правило:Никога не говори за Игратас хора извън Игралната общност.
Второ правило: Водачътръководи Играта, разпределя мисиите, възнагражденията и в определени случаи дори наказанията. Властта на Водачае абсолютна, всички негови решения трябва да бъдат изпълнявани и не могат да се обжалват.
Последствия
Нарушаване или неподчинение на Правилатаводи незабавно до Дисквалифициране и Отлъчване.
HP въздъхна, извади още една „Марлборо“, запали я и дръпна дълбоко. Дотук не беше разбрал много повече, отколкото знаеше в началото. Очевидно бе поканен да играе някакъв вид игра, която, учудващо, се разиграваше измежду обикновени хора. Но защо точно той?
Не че не обичаше игри, имаше „Counter-Strike“ и „World of Warcraft“ на компютъра и, разбира се, Guitar Hero за „PlayStation“. Но там не се налагаше да търчиш из града като проклето „Дюрасел“ зайче. От друга страна пишеше нещо за пари и възнаграждения…
Да ти плащат да играеш игри — определено би живял така. Всъщност в миналото бе опитвал да се занимава с професионален гейминг. Но откъде, по дяволите, знаеха за това?
Той отвори втория линк. Точно според описанието, той съдържаше нещо, което наподобяваше класиране. В лявото поле бяха изброени редица числа, които вероятно представляваха различни играчи. Най-горе, на първо място, се намираше някой, който се наричаше „58“ и който, изпълнявайки седем мисии, явно бе успял да събере пет хиляди точки. Ако всяка точка отговаряше на един долар, както правилата намекваха, значи петдесети и осми бе натрупал около четиридесет хиляди крони, предполагаемо освободени от данък, само от играене на игри. Не беше зле, всъщност въобще не беше зле! Интересът му определено се събуди.
Значи какво трябваше да направи, за да получи своя дял от кинтите? Скролна надолу през класирането и там, почти най-долу, заобиколен от няколко други стоточковци, намери номер едно-две-осем. Същият номер като този на телефона му. Той кликна на малката икона, която се намираше до номера, и представляваше филмова клапа. Отвори се нов прозорец, в който се появи разклатена филмова сцена и той чу собствения си глас да пращи през малкия говорител:
— Предай на Манге… още… прокле… лиже килимчета!
Картината подскачаше нагоре и надолу. Вратите на вагона, асфалт, после клатещи се кадри от стълбището и малко от „Рьорщрандстаган“. Последва повторение на целия сценарий, но този път сниман отстрани, със значително по-добър фокус и по-малко клатене и той отново се видя как свива чадъра и скача от вагона. Ако се съдеше по ъгъла, камерата държеше или мацката със спортното облекло или някой от мъжете на трийсет плюс. Той натисна бутона за повторение и всичко започна отначало.
Първо собственото му клипче, после това на непознатия оператор. Беше почти като да преживее всичко наново, само че този път всички детайли се виждаха добре. Учудените погледи на кифлите, пияндето, което се стресна, когато HP започна да вика, шокираното изражение на онзи със светлото палто, което намекваше, че той наистина не е имал представа какво се случва. Беше страшно яко, направо на макс!
И преди беше крал разни неща, не беше това… Но наистина беше адското да види всичко наново, дори и самият той да не изглеждаше чак толкова готин, колкото си беше представял. Беше като повторение на прилива на адреналин, само че този път имаше достатъчно време, за да може да се наслади на всичките му деликатни нюанси.
След малко пробва някакъв бутон „микс“ и за свое удоволствие видя клиповете един до друг на екрана, неговият беше отляво, другият отдясно, перфектно синхронизирани — цялата случка, сега от два ракурса.
След като изгледа филмчето петдесетина пъти, откри, че сърцето му бие от вълнение.
Трябваха ѝ нови дрехи. Макар че кръвта сигурно щеше да се измие в химическото, тя бе изхвърлила костюма и панталоните в най-близката кофа веднага щом ѝ ги върнаха от Техническия.
Рунеберг я беше разбрал.
— Само вземи касова бележка и всичко е наред, Нормѐн — беше казал той, така че тя тъкмо бе прекарала около час във фирмата в Йостермалм, която доставяше служебните им костюми. Проби, вземане на размери, бели тебеширени линии и игли. Чувстваше се тузарски да мери дрехите така и то в платено работно време.
Читать дальше