Андерш Моте - Играта

Стиснаха ръце и едва след като си сложи раницата и тръгна през двора на управлението към гаража, забеляза, че блузата ѝ е плувнала в пот.

Андерберг стоеше до прозореца и я наблюдаваше как върви.

Той пое дълбоко дъх, задържа го няколко секунди и изпусна продължителна въздишка.

„Полицейски инспектор Ребека Нормѐн, на трийсет и четири години, тринайсет от тях в полицията“, обобщи той тихо на себе си. Стъпките в кариерата ѝ бяха общо взето нормалните. Няколко години по патрулките директно след полицейското училище, возене на пияници, вписване на джебчии, разправяне с вандализъм. После завой към Криминалния чрез аварийната служба на ареста. Наблюдение, разследване и отмятане на обичайните домашни насилници, взломаджии и обирджии, докато събере достатъчно опит за СЕПО и Охраната. Добри препоръки, без да са изключителни. Нямаше украсени препоръки за преместване, които се срещаха доста често в полицията, когато някой искаше да се отърве от тегав колега.

В интерес на истината сигурно би могла да се прехвърли в Охраната две години по-рано. След убийството на министъра на външните работи отделът се бе разширил значително и особено женски попълнения се намираха трудно, затова бяха повече от добре дошли.

Но Ребека Нормѐн не бързаше. Изглежда бе избрала да довърши работата си в полицията и да запълни графата с опит достатъчно добре, преди да замени реалността с потайностите на СЕПО. Той самият ѝ бе дал оценка „много подходяща“, втората най-висока по четирибалната система, която се прилагаше при набирането на охранители.

„Хладнокръвна, целеустремена и съсредоточена, вероятно малко сдържана“, така я бе описал накратко в бележките си онзи път и не намираше причина да променя оценката след днешния разговор.

„Освен това вероятно може да се смята за много привлекателна“, добави той за себе си, малко гузно, тъй като бе наясно колко непрофесионален бе коментарът. Стига, за разлика от него самия, човек да си падаше по високия, спортен тип — добави той, за да замаже професионалното си кривване.

Ребека Нормѐн имаше тъмни очи, изразени скули и малко по-остър от необходимото нос, което по негово мнение правеше лицето ѝ по-скоро интересно, отколкото директно красиво. Острите ѝ черти се подчертаваха допълнително от факта, че тя винаги решеше косата си назад и я събираше в малка, строга опашка.

Но иначе полицейски инспектор Нормѐн не беше от хората, които обичат да изтъкват външния вид или личността си. При нея важаха малкото или никакъв грим, късите нокти и строгото професионално облекло, с изключение на днешния ден, тъй като носеше спортни дрехи, което вероятно имаше общо с инцидента отпреди няколко часа.

Въпреки че очевидно се стараеше да изглежда любезна и услужлива, маниерите ѝ бяха сдържани, почти отчуждени и не предразполагаха към личен разговор. Ако се съдеше по личното ѝ досие, тя не изпъкваше в екипа, вършеше си работата и стоеше настрана от блатото на работните романси, които бяха твърде широко разпространени в полицията. Повече от половината от колегите ѝ мъже сигурно смятаха, че е лесбийка, а останалите, които разбираха по-добре, имаха достатъчно здрав разум да не прекрачват границата между личен живот и професионални задължения, която Нормѐн така ясно бе поставила.

Той се съмняваше, че някой полицай някога е бил близък с инспекторката. Умен ход, ако искаш да се изкачиш в кариерата, а Ребека Нормѐн беше както умна, така и амбициозна. Това, че не искаше да споделя личните си мисли или тайни с психолога, далеч не я правеше уникална сред полицаите, по-скоро обратното.

Но въпреки това в нея имаше нещо, което го притесняваше. Имаше слабо усещане, което не можеше точно да определи. Сякаш имаше нещо, което тя крие зад строгата, изчистена повърхност и което в никакъв случай не искаше да покаже.

Не беше открил нищо, когато я вербуваха, така че или сега се долавяше по-ясно, или той чисто и просто бе по-наблюдателен, отколкото преди една година. Но му се струваше, че долавя малък дисонанс в иначе така увереното и професионално впечатление, което тя създаваше.

Не можеше да се отърси от чувството, че всичко е просто фасада, някаква игра, при която опаковката не съвпада напълно със съдържанието. Но от друга страна, можеше да греши. Психологията съвсем не беше точна наука.

Наля си чаша кафе и седна пред компютъра. Фактите бяха, че Ребека Нормѐн бе показала повече от ясно, че е способна да се справи с всички фази на една критична ситуация, така че всъщност какво друго имаше да се каже?