Андерш Моте: Играта

Рунеберг сви рамене обезсърчено.

— Предимството да създаваш неприятности посред бял ден в центъра на града е, че да се измъкнеш е по-лесно, отколкото си мислят повечето хора — обобщи той.

— Докато ти се оправяше, успях освен това да поговоря набързо и с шофьора ти, г-н Йорансон. Той твърдеше, че ти си му казала да избърза напред до Арвфурстенс и да чака там, което е било причината да нямате сигурен път за евакуация — продължи Рунеберг със сериозно изражение.

Ребека подскочи в стола си.

Не само че Бенке беше игнорирал заповедта ѝ и бе изложил нея и охранявания човек на опасност, ами сега тлъстото, малко лайно се опитваше да се измъкне от кашата с лъжи. Да обвини нея за всичко, ама че наглост! Ако си беше свършил работата и колата беше на място, тя щеше да се справи с всичко сама, без чужда помощ!

Тя отвори уста, за да възрази, но шефът ѝ я прекъсна с жест.

— Спокойно, Нормѐн. Не е нужно да казваш нищо, знам, че мръсникът лъже. За десетте месеца, през които си при нас, не е имало друг, който да е толкова by the book като теб. Ти не правиш нищо, без да си го премислила от начало до край и всичките ти колеги говорят само добри неща за работата ти. Онзи ден някой те нарече стопроцентов професионалист и мога единствено да се съглася. Наистина си добър охранител, Нормѐн… като за заек… — засмя се той. — Освен това, онзи Йорансон е некадърен лъжец. През цялото време се потеше като свиня, а към края на разговора направо хленчеше. От един час вече е на трудовия пазар, каквото ще да кажат от профсъюза. Лично изхвърлих нещастника през задния вход — завърши Рунеберг и намигна доволно на Ребека, за да ѝ покаже, че е направил точно това, което твърдеше. Буквално.

„Като малки момченца на пясъчника“, въздъхна тя на себе си, преди да осъзнае, че той всъщност я беше похвалил, затова реши да сведе поглед с няколко почтителни сантиметра, за да потвърди ролята си на благодарен подчинен. В полицията номерът беше да си доволен от положението си и да се вписваш.

Това, че пазачът ѝ бе помогнал, още я притесняваше леко, но Луде 22 22 Умалително от Лудвиг. — Б.пр. Рунеберг току-що я бе нарекъл добър охранител, а това всъщност не беше лошо за начинаещ заек.

Никак не беше лошо!

HP преброи наум до десет, огледа перона за последно и тръгна към мъжа с палтото. Онзи вдигна изненадано поглед от сгънатия вестник, който току-що бе извадил от джоба си.

— Предай на Манге, че все още е малък проклетник, който лиже килимчета! — викна HP в ухото му, издърпа чадъра от хартиената торба и изскочи на перона тъкмо когато вратите тръгнаха да се затварят. Приземи се толкова твърдо, че почти изгуби равновесие и бе принуден да направи няколко големи, нестабилни крачки, за да не се пльосне по нос.

„Fuck me!“, помисли си, докато спринтираше към стълбите в края на перона. Театралното напускане не се получи толкова яко, колкото беше планирал, но все тая. Чадърът беше в него, задачата беше изпълнена и освен това не се беше разиграл никакъв кошмарен сценарий. Чадърът учтиво го беше последвал — без експлозии, водни каскади или ухилен водещ, който да му съобщи, че току-що е участвал в скрита камера.

С изключение на залитането, всичко беше минало по релси и той се наслаждаваше на адреналина, който течеше из тялото му и прогонваше последните остатъци от махмурлука.

Доста добро изживяване всъщност! Ама и колко изненадан изглеждаше онзи, когато му каза за Манге.

Смеейки се с глас, HP взе стълбите с пет бързи крачки и продължи да тича по инерция през гарата, навън по „Рьорщрандсгатан“ 23 23 Когато дадено шведско наименование завършва на „-гатан“ или „-веген“, става дума за улица. — Б.пр. . Докато стигне до площад „Св. Ерик“, все още подтичвайки, вече беше плувнал в пот, без обаче да е особено задъхан.

Винаги бе бил адски добър в тичането, още е от даскало. Иначе беше доста некадърен в повечето неща, но да търчи го биваше.

При бариерата в метрото нямаше никого, така че трябваше просто да прескочи, за да влезе. Не че го интересуваше. Никога не беше плащал нито за влак, нито за метро, дори когато можеше да си го позволи. Въпросът беше принципен. Power to the people!

Едва когато се качи в един от вагоните, осъзна, че телефонът още е закрепен за колана му. Откачи го и погледна екрана:

— Мисля да те преместя — каза Рунеберг. — Алфа се нуждаят от нови попълнения покрай председателство на Съвета на ЕС. Действително, отскоро си на служба, но след днешните ти действия Вахтола и аз сме на мнение, че си напълно квалифицирана. Започваш в понеделник, стига психодокторът Андерберг да няма възражения. Въпроси?