Тя поклати глава.
— Добра работа, Нормѐн. Ако продължаваш така, ти се очертава добро бъдеще при нас — завърши той, докато отместваше назад стола си. — След десет минути имаш дебрифинг с Андерберг, приключи с това и после можеш да си вземеш свободен ден. Това е всичко, аз се отправям към фитнеса.
Той стана, за да покаже, че разговорът е приключил. Ребека стори същото. Главата ѝ се въртеше и ѝ беше трудно да избегне една не съвсем професионална усмивка.
Група Алфа, подкреплението, най-добрите в службата за охрана. От понеделник щеше да принадлежи към тях. Без повече задачи за новобранци, само квалифицирана охранителна работа.
Браво, Нормѐн, добро момиче!
Когато девет минути и петдесет секунди по-късно почука на вратата на психолога, все още се бореше да овладее досадната усмивка.
3. Are you really sure you want to enter?
Когато звънецът в горещия малък магазин засвири интрото от „Междузвездни войни“, Магнус Сандстрьом, или Фарук Ал-Хасан, както понастоящем се наричаше самият той, не показа и с най-малък жест, че го е чул. Продължи спокойно да чете смачкания брой на „Метро“ 24 24 Безплатен сутрешен вестник без политическа обвързаност. Започва да се разпространява в стокхолмското метро през 1995 г., като днес е най-големият безплатен вестник в света със своите 17 милиона читатели в 22 страни. — Б.пр.
, който бе разгърнал на щанда пред себе си, и не удостои посетителя дори с поглед.
— Салам алейкум, братко HP — измърмори той с половин уста.
— Здрасти, Манге — засмя се HP и се отправи спокойно към щанда. — Пише ли нещо интересно във вестника днес? Нека позная, кризата се влошава, Байен 25 25 Прозвище на шведския спортен клуб „Хамарбю“. — Б.пр.
са паднали и някакви ненормални са взривили нещо някъде, вероятно в Багдад, Бомбай или може би в Намайнатаси?
— Португалия — въздъхна Манге и погледна неохотно нагоре.
— А?
— Въпросните ненормални са взривили нещо в Лисабон, по-конкретно празна луксозна яхта. Изглежда никой не може да разбере защо. Но позна две от три. Проклетите Байен пак са се огънали, както винаги.
Той сгъна вестника и се изправи с унил поглед.
— Освен това знаеш много добре, че искам да ме наричат Фарук добави той обезсърчено.
— Разбира се, че знам, Манге, малкият ми! Ако непременно искаш да се превърнеш във второкласен продавач на килими, това си зависи от теб.
Той кимна многозначително към облеклото на Фарук — шалвари, копринена жилетка и риза до глезените.
— Но не очаквай, че ще се вържа на тея простотии. Ти беше Манге в основното училище, беше Манге, когато се криехме зад „Консум“ 26 26 Широко разпространена верига магазини, собственост на Шведския кооперативен съюз. — Б.пр.
да пушим от цигарите на майката ти, както и когато загуби девствеността си с оная дебела финландка в палатката, като бяхме на „Хултсфред“ 27 27 Най-големият музикален поп и рок фестивал в Швеция. — Б.пр.
. Така че за мен си Манге, независимо какво ти, жена ти или новият ти бог мислите по въпроса. Окей?
Манге/Фарук въздъхна отново. Нямаше смисъл да се спори с HP, когато беше в такова настроение, това го знаеше отдавна. Най-добре изцяло да смени темата, тази тактика обикновено действаше. HP лесно се разсейваше.
— С какво съм заслужил тази почит, млади падуане? — каза той вместо това и направи пресилен жест с ръка към претъпкания под. — Посещението ти е чест за скромния ми магазин.
Ставаше дума за около трийсет квадратни метра похабена кафява коркова настилка, плюс още два квадрата, които съставляваха малкия бокс, скрит зад овехтялата завеса на ресни зад щанда. Общо взето всяка мислима, а и немислима повърхност по пода, стените и дори тавана, беше отрупана с джаджи, главно компютри или части и периферия за такива. Калъфи, харддискове, кабели, касети за принтери и различни USB джунджурии съжителстваха с плакати на компютърни игри или купчини най-различни продукти, отдавна излезли от производство. Малък климатик над входната врата хриптейки водеше неравна борба както с лятната жега навън, така и с топлината, която създаваха безбройните машини вътре.
Във вътрешната част бръмчаха два настолни компютъра, които вероятно бяха замислени с демонстрационна цел, но основно служеха за уеб-кафе, както прилежно бе написано на хартиената табелка, която висеше над зацапаната кафеварка. Същата кафеварка, според друга табела, предлагаше на евентуалните клиенти безплатен достъп до горчивото си съдържание, но такива в случая не се мяркаха.
Читать дальше