Андерш Моте - Играта

Вечерта наближаваше, но от смяната ѝ оставаха още два часа. Беше си мислила да тренира, но точно днес не беше в настроение за това. Макар че инцидентът при Стрьомкайен беше на повече от денонощие зад гърба ѝ, тялото ѝ още бе изтощено. Сякаш имаше лек махмурлук от прилива на адреналин. Ако това бяха последиците, за които Андерберг я бе предупредил, то тя спокойно можеше да ти преживее.

Но така или иначе отиваше към Круноберг 34 34 Главният щаб на стокхолмската полиция. — Б.пр. . В служебната ѝ поща я чакаше известието за трудова злополука и нямаше да е зле да приключи с бумащината, преди да се присъедини към Алфа. Така че — синята линия 35 35 Трите линии на стокхолмското метро се наричат зелена, синя и червена. — Б.пр. към Кметството.

Тръгна напряко през площада на „Сергел“ към входа на „Т-Сентрален“.

Минавайки покрай вратите, тя отбеляза, че въпреки всички възможни проекти, както на полицията, така и на социалните, там продължаваха да се навъртат наркомани и дилъри. Дори последното освежаване на мястото не ги бе пропъдило и те вече не предизвикваха възмутени реакции дори сред туристите.

Сякаш жалките клетници се бяха превърнали в постоянен елемент от уличния пейзаж. Така или иначе, беше хубаво да влезе в хладното помещение.

Показа значката си на бариерата и взе ескалатора надолу към синята линия.

Ескалаторът нагоре към „Т-Сентрален“. Лепна се за една майка с малко дете и се приплъзна заедно с нея през отворената вратичка за детски колички, точно както бе направил и на слизане. Дълги крачки през голямата зала и после навън през вратите към „Платан“.

Въпреки че беше вечер, жегата го удари почти като стена. Няколко херцози 36 36 Херцог — разг. човек, който употребява херца (хероин). — Б.пр. клечаха сънливо в сумрака под покрива, но търговията изглежда не вървеше. Дилърите сигурно също бяха на почивка. На HP му се стори, че разпозна единия и кимна леко, минавайки покрай него, но погледът на пича бе толкова стъклен, че сигурно не виждаше по-далеч от върха на носа си. Хари беше гаден шит, that’s for sure. За щастие той познаваше госпожица Мари-Анна 37 37 Хари и Мари-Анна, съответно хероин и марихуана. — Б.пр. . Чист майтап беше, че законът не намираше разлика. Доколкото му беше известно, никой не беше предозирал от малко дим.

Той тръгна по диагонал през откритата част на площада и хвана подземния път към НК 38 38 „Nordiska Kompaniet“, голям универсален магазин — Б.пр. . Няколко минути по-късно стоеше пред вратите със златни дръжки.

Бърза проверка на часа. 18:43. Беше подранил с две минути.

Не беше свикнал да носи часовник на ръката си.

Когато бе прочел инструкциите и осъзнал, че му трябва часовник, беше прекарал поне половин час в тършуване из апартамента. Най-накрая бе успял да изрови някакъв скапан „Касио“, който вероятно беше на поне десет години, но по незнайна причина все още работеше. Беше звъннал на точно време и почти се бе учудил, че лелчето все още отговаряше: „Осемнайсет часа, четиридесет и пет минути и нула секунди, пийп!“

Мигащият LED-дисплей на телефона прекъсна мислите му. Изпълнен с очакване, той отвори новото съобщение.

Той кликна незабавно на ДА.

Четиристотин точки, почти три хиляди крони и сериозна крачка извън блатото на играчите с по сто точки.

В долния край на екрана се появи иконка „READY“.

HP забеляза, че дланите му са се изпотили от вълнение. Тая Игра беше страшно добра!

Той беше таен агент, a man on a mission. „Петершон, Хенрик Петершон.“

Отвори вратите, взе ескалатора нагоре, мина покрай простосмъртните, които си купуваха еспресо на далавера или лочеха неприлично скъп шоколад, зави зад ъгъла към асансьорите и натисна бутона за нагоре. Две минути по-късно слезе на третия етаж, по навик извърна глава, за да не се вижда лицето му на охранителната камера, след което се гмурна между рафтовете с книги.

Натисна READY.

Отговорът дойде моментално.

Отначало той само погледна екрана въпросително, но след няколко секунди реотанът загря.

Естествено! Може би малко клиширано, но същевременно доста яко! Който и да бе измислил мисията, определено ще да беше пич с чувство за хумор…