Андерш Моте - Тръпката

Може би щеше да я разбере или поне така се надяваше. И в двата случая тя все пак му дължеше истината. Цялата истина, а не само малките хапки, с които го хранеше досега.

Но апартаментът беше празен и тих. Нямаше обувки или яке в антрето, които да подсказват, че той си е вкъщи.

Върху кухненската маса намери бележка.

Мисля, че имаме нужда от почивка.

Звънни ми, когато се почувстваш готова.

Тя дори не знаеше да плаче или да се смее…

Мобилният ѝ телефон изведнъж изпиука и почти изтича обратно в хола, за да го извади от джоба на якето си.

Но съобщението не беше от Мике.

Тъкмо се прибираш, а?

Тръгна да пише рязък отговор, но се спря. Без да пали лампите във всекидневната, тя се прокрадна до прозореца, допря се плътно до пердето и погледна към малката улица.

Редица паркирани коли точно както всяка вечер. Дебел пласт сняг по капаците говореше, че са стояли там доста време.

Малка светла точка между сенките в парка от отсрещната страна на улицата я накара да трепне.

Запалена цигара.

Там стоеше някой!

Някой, който наблюдаваше апартамента ѝ.

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 6 декември, 08:48

От: MayBey

Чух, че най-големите заслуги на любимата на всички ни охранителка Регина Ретроди са чаршафни. Говори се за любовно гнездо в Сьодер.

Някой да знае нещо повече по въпроса?

публикацията има 23 коментара

— Ето, г-н Сандстрьом, готови сме.

Дребният мъж с шивашкия метър все още беше захапал няколко игли, което очевидно не му пречеше да звучи така умерено сервилно, както на HP му харесваше.

Господин Сандстрьом — хохо!

Тъкмо му бяха взели мерките за костюм и куп подхождащи му ризи. Действително не му се случваше за пръв път, но този шивач не говореше тайландски, ами носов йостермалмски 69 69 Йостермалм с район от Стокхолм, обхващаш някои от най-луксозните квартали в града. — Б.пр. диалект. Вероятно и банкнотите нямаше да си приличат много, но парите всъщност бяха най-малкият му проблем точно сега.

Беше си прехвърлил средства от Каймановите острови, така че имаше достатъчно, че и предостатъчно, а освен това се задаваше и първата му заплата.

— Ще е готово след седмица — завърши мъжът и му подаде разписка.

— Познатите на г-н Аргос са с предимство — добави той, когато видя изненаданото изражение на HP. — Но за съжаление, не можем да се справим по-скоро.

HP излезе от малкия бутик и помаха на едно такси.

Облегна се назад в седалката и си пое дълбоко дъх. Определено можеше да привикне към такъв живот.

Звънецът я събуди.

Чуваха се дълги настойчиви позвънявания и на нея ѝ трябваше известно време да си навлече анцуг и блуза.

Някаква доставка, констатира тя през шпионката, преди да отвори.

— Здравей, ти ли си Ребека Нормѐн?

— Да, за какво става дума? — измърмори тя.

— Доставка от „Интерфлора“.

Мъжът ѝ подаде нещо, което вероятно беше добре опакован букет цветя. Тя го взе и размести хартията отгоре, за да се добере до картичката.

Червени рози, поне дузина, но по-скоро повече.

Тя прочете картичката. После подаде обратно букета.

— Можеш да си ги вземеш — каза кратко.

— К-какво?

— Цветята, не ги искам, така че можеш да ги отнесеш обратно.

— А-ама, значи…

Мъжът изглеждаше объркан.

— Те са платени и всичко, не знам как да…

— Не е мой проблем — каза тя. — Но можете да ги пратите обратно на подателя. Тогава може би най-накрая ще схване…

— Много мило от страна на Франк да даде назаем голямата си звезда за няколко дни. Явно ти си новият golden boy на Филип?

Рилке му намигна и HP се изчерви против волята си.

Мамка му, все още беше скапан recognition junkie! Въпреки че беше супергерой, беше му достатъчно малко потупване по рамото от някого, когото уважаваше или по когото си падаше, и хоп, размахваше опашка като шибан кокер шпаньол…

— Иии с какво точно се занимавате тук, в ъгъла? — измърмори той и извърна лице.

— Значи Франк не ти е разказал, ама че мълчаливи момчета сте там, в пещерата.

Тя му отправи още една закачлива усмивка и HP усети как се ухили глупашки в отговор.

— С момичетата отговаряме за блоговете. Казвам момичетата, макар че всъщност имаме и едно момче в екипа — освен теб, тоест.

Тя пак се усмихна, но този път той запази покер фейс.

— Работи горе-долу като с троловете, само че всеки handler има по-малък обор. На човек се падат от четири до седем различни блог самоличности, с които се занимаваме. Музика, филми, техника, мода, книги, храна и естествено, политика. На практика покриваме цялата гама. Някои работят дългосрочно с посаждането на идеи, други — по-краткосрочно с популяризирането на определени предложения или продукта. Ще седиш до Халил ей тук, тя е номер две по ранг след мен.