Андерш Моте - Тръпката

— Мармарис — каза сух глас зад него и HP потръпна.

— К-какво?

Филип Аргос посочи към снимката.

— Това е изгледът от вилата ми в Мармарис. В Турция — поясни той. — Пътувам дотам при всяка възможност, за да се поотпусна. Добро място да изпълниш душата си с позитивна енергия…

— Ахаа, окей! А-аз се възхищавах най-вече на цветовете — смотолеви HP.

— Седни, Магнус — Филип посочи към кожения диван. — Искаш ли нещо за пиене? Вода, чай?

HP забеляза, че устата му е пресъхнала.

— Вода, благодаря.

Той погледна Филип, но изражението на мъжа не му подсказа какво можеше да очаква.

Филип извади телефон от калъфа на колана си, но вместо да позвъни, просто натисна едно копче отстрани и заговори на мобилния, като че беше микрофон.

— Софи, ще дойдеш ли с малко минерална вода за мен и Магнус, ако обичаш.

Пусна копчето и изчака няколко секунди. В слушалката се чуха две ясни кликвания.

Филип прибра телефона обратно в калъфа и се настани на фотьойла срещу HP. Той подравни списанията на масата, кръстоса единия си крак върху другия и се облегна назад. После се усмихна и за втори път тази вечер HP не можа да се сдържи да не потрепери.

— Магнус, между другото, ти не се казваш така, нали?

Проклятие — беше разкрит!

— Ъъъъ… к’во? — смотолеви той, опитвайки се да спечели време.

Филип Аргос отново се усмихна — отвратителен влечугоподобен смайл, от който HP настръхна.

— Ами, казах, че ти всъщност не се казваш Магнус Сандстрьом, нали?

— Ъъъмм… нее — изтръгна се от HP, докато трескаво премисляше опциите си.

Прикритието му беше разбито, а освен това беше заседнал на деветнайсетия етаж. Вратата беше затворена, а отвън дебнеше сдружението на червенокосите. И братът и сестрата изглеждаха като да могат да му нанесат сериозни физически щети — да не говорим за самия Филип Аргос. Мъжът приличаше на гърмяща змия, която тъкмо планираше да клъвне един рядко тъп пустинен плъх…

— Наистина ли мислеше, че няма да те проверим подобаващо? Искам да кажа човек с твоята репутация и опит? — подсмихна се Филип.

HP сви рамене и направи отчаяна гримаса, за да си купи още няколко секунди време за размисъл. Сега, в бледността на неговите мисли, целият му undercover project му се струваше дори още по-малоумен.

Какво, по дяволите, си беше мислил? Че ще влезе вътре като на шега, с евтин костюм и още no-cheap маскировка и хоп, ще получи достъп до всички възможни тайни?

Той надникна към вратата. Стори му се, че през матовото стъкло мерна заплашителните силуети на близнаците. Сякаш напираха отвън, готови да му се нахвърлят веднага щом шефът им натисне копчето…

— Не беше нужно много ровене, за да те разкрием — продължи Филип Аргос. — Ти имаш, както казах, известна слава… Тук, в ArgosEye, сме много внимателни. Доверието е нещо добро, но контролът, както сигурно вече си чул, винаги е за предпочитане…

Филип Аргос вкара още една змийска усмивка и HP направи храбър опит да ѝ отвърне.

All a’board — влакът към fuckville потегля от четвърти перон!

— Фарук Ал-Хасан!

— К-какво?

— Фарук Ал-Хасан, нали така се казваш понастоящем, или?

Филип му кимна окуражително.

— Д-да… — заекна HP след няколко объркани секунди пауза за размисъл. — Естествено… — допълни той след това, докато усмивката му бавно се разширяваше. — Но можеш да продължиш да ме наричаш Манге, ако предпочиташ. Не съм толкова капризен в това отношение. Като си търсиш работа, Манге звучи малко по-добре, ако ме разбираш?

Филип Аргос кимна.

— Това не би било от значение тук. Интересува ни компетентността, а не фамилията на кандидатите, но естествено, уважавам желанията ти. Истината е, че се впечатлих още щом видях CV-то ти. На хартия беше точно типа човек, от когото се нуждаехме във фирмата — някой, който си разбира от работата и е готов да прави нужното, за да се развива в такт с компанията. Затова помолих останалите да полагат специални грижи за теб още от първия ден…

HP се опитваше да престане, но все още не можеше да спре да се усмихва. Маскировката му продължаваше да се държи. Прикритието му не беше изгърмяло, вместо това изглежда беше напът да получи…

— … повишение — продължи Филип Аргос. — След това, което видях тази вечер в пещерата, би било глупаво от моя страна да не ти дам шанс да продължиш да се развиваш. Работата ми като шеф е да откривам талантливи хора и да развивам пълния им потенциал. Така се изгражда успешният бизнес…