Андерш Моте - Измамата

— Това е добре — Рунеберг погледна встрани за няколко секунди. — Виж, трябва да те изпратя и да те изведа. Нови шефове, нови правила, знаеш.

HP излезе от магазина за цигари, разкъса найлона на кутията и измъкна една „Марлборо“.

Ръцете му все още трепереха малко, но това най-вероятно се дължеше на никотиновата абстиненция. Или поне това беше обяснението, което той предпочиташе…

Две дълбоки дръпки на тротоара, за да успокои по-острия глад, после се отправи към метрото. Време беше да се добере до вкъщи и да инспектира щетите. Ченгетата сигурно бяха обърнали всичко в апартамента надолу с главата. Късмет, че вътре нямаше нищо, за което да се безпокои.

Отвори вратите към метрото и без да удостои касата за билети дори с един поглед, прескочи преградата с отработено движение и продължи към ескалаторите.

По пътя надолу го подмина висока платинено руса жена приблизително на неговата възраст и почти автоматично той остави погледа си да проследи движенията на бедрата ѝ за няколко секунди, преди да се завърне към бъркотията в главата си.

Трябваше да опита да разбере какво, по дяволите, се беше случило и кой го беше натопил. И преди всичко защо…

Но първо трябваше да пробва да поспи няколко часа.

Стигна до дъното на ескалатора и се запъти бавно покрай перона към една свободна пейка.

Блондинката седеше наблизо. Музиката в грамадните ѝ слушалки явно беше адски завладяваща, защото тя беше вторачила стъклен поглед право напред и изглежда изобщо не го забелязваше.

Все тая, мацките бяха най-малкият му проблем точно сега, а освен това, ако се съдеше по черния лак за нокти, бретона и мрачния стил на обличане, нея изглежда малко я влечеше емото. Не точно неговата чаша чай 13 13 Изразът е взет директно от английския, където it’s not someone’s cup of tea означава, че нещо не е по вкуса на някого. — Б.пр. …

Лек повей в краката му го накара да обърне глава към изхода на тунела. Изправи се с мъка, като в същото време влакът се зададе с тътен към перона.

— Във всеки случай беше хубаво да те видя, Нормѐн — каза Рунеберг, когато наближиха приемната. — Въпреки че обстоятелствата, естествено, можеха да са по-приятни…

Той приближи картата си към малък черен четец до вратата. Изглеждаше нов, светлите очертания, оставени от стария четец, който беше значително по-голям все още се открояваха ясно отзад на стената.

Рунеберг натисна дръжката, но вратата си остана заключена. Той измрънка нещо и повтори процедурата със същия резултат.

— Скапана система за сигурност — измърмори. — Две години за държавната поръчка, сума ти милиони, а боклукът все още не работи, както трябва…

Той изпълни процедурата за трети път, вече значително по-бавно и внезапно ключалката изщрака. Встрани, при рецепцията, двама души бяха въвлечени в разгорещен спор с пазачите. Рунеберг бързо я изпроводи покрай тях и нататък към външната врата.

Тя отвори уста, за да каже нещо, но Рунеберг я изпревари.

— Ще ти се обадя… — той направи леко движение с глава към тавана и на нея и бяха нужни няколко секунди, докато се усети, че стояха право под малката тъмна сфера на охранителна камера. Точно както и четеца тя изглеждаше съвсем нова.

Ребека сбърчи чело и за няколко мига двамата останаха да стоят един срещу друг, без да кажат нищо. После тя го прегърна бързо и отвори външната врата.

— Чао, Луде — каза на излизане, но по някаква причина Рунеберг не отговори, а вместо това неволно направи лека гримаса. Микро впечатлението трая само към секунда, после чертите на лицето му се върнаха към нормалното. Но за втори път в рамките само на няколко часа тя не можа да се отърве от чувството, че нещо не беше наред.

Бележката стоеше на външната врата и първоначално той за малко просто да я смачка и да я хвърли на стълбите. Малко сиво-бяло листче от рециклирана хартия с една-единствена жалка лента тиксо, която да го държи за вратата, съвсем същото като предшествениците му. Молим любезно да се въздържате от пускането на музика посред нощ или Припомняме правилата на кооперацията за бла-бла-бла…

Неочакваното нощно посещение за по чаша кафе с антитерористичния отряд логично беше накарало ръководството на блока да се посере. Той можеше без проблеми да си представи как е протекло обсъждането долу в общото помещение. Вече трябва да прибегнем до груби мерки, Йоста, този път напиши бележката с ГЛАВНИ букви…