Андерш Моте - Измамата

Statuscheck: тъпа болка, но за щастие отрицателен резултат за кървене и стърчащи кости…

Той направи няколко залитащи крачки. Болката беше преодолима.

Шофьорът излезе от колата с лице, подуто като домат.

— Каквоподяволитеправишбененормалн…!

Но HP не остана да се разправя.

Автобусът вече беше потеглил от спирката и щеше да ускори нагоре по „Хорнсгаган“.

Той размърда крака, ляво, дясно, после пак ляво. По-бързо и по-бързо. Направи маневра, за да избегне още една кола и се озова зад автобуса.

Вече беше набрал скорост, тичаше почти на макс — но въпреки това автобусът се отдалечаваше. Червеният светофар на следващото кръстовище щеше да оправи тая работа.

Но шофьорът на автобуса не понечи да намали, вместо това изглежда натисна още по-здраво газта.

HP видя светофара — зелено.

Fuck!

Вече беше сигурно на седемдесет и пет метра зад автобуса и около него профучаваха коли от всички страни, а водачите се бяха набрали на клаксоните.

Краката го боляха след удара, дробовете му изгаряха от внезапното напрягане, но хич не мислеше да се отказва, поне докато автобусът продължаваше да е в полезрението му.

Той сви през платното и продължи по тротоара. Далеч напред, при „Марияториет“, автобусът изглежда най-накрая беше спрял. Yes!

Той увеличи скоростта още повече и пресече „Торкел Кнутсонсгатан“, приближавайки силуета на автобуса.

Петдесет метра.

Четирийсет.

Трийсет.

— Здрасти, Нина Бранд е!

— Здрасти, Нина, изчакай малко…

Тя остави телефона, стана от стола и затвори вратата на офиса си.

— Готово, вече мога да говоря.

— Всичко наред ли е, Бека?

— Съвсем окей — излъга тя. — Само ми е малко натоварено…

— Значи вече ти се иска да се върнеш в Службата?

Тя се насили да се засмее.

— Нее, поне не точно в момента… Откри ли нещо? — добави тя бързо, преди Нина да успее да продължи.

— Всъщност не…

Ребека незабелязано си отдъхна.

— В системата няма нищо за револвера. Никога не е бил обявяван за откраднат или регистриран във връзка с някакво престъпление.

— Добре.

— Но моят човек горе в техническия поиска все пак да го вземе за пробна стрелба…

— Окей, но това защо?

— Защото е калибър 38, произведен преди 1986-а…

— Какво?

— Хайде, Ребека, теоретично погледнато револверът е потенциално УПО…

— Нещо не мога да ти проследя мисълта, Нина…

— Улоф Палме оръжие.

Настана тишина за няколко секунди, докато Ребека опитваше да смели информацията.

— Но убиецът на Палме е използвал 357 „Магнум“? Нали Холмѐр каза по телевизията?

През годините беше гледала записа сигурно стотици пъти. Пресконференцията с окръжния шеф на полицията, който самоуверено размахваше два мощни револвера.

— Не, Холмѐр, за жалост, успя да обърка почти всичко, включително и оръжието. Ето как е всъщност, Ребека: 38-мицата и 357-ммцата имат еднакъв размер на куршума, различават се само по дължината на патрона. Определени варианти на 38-цата могат спокойно да се използват за стрелба с амуниции за 357, затова и техниците са се запалили да правят пробни изстрели с всички стари оръжия, които отговарят на УПО профила. Приятелят ми в техническия може да го вземе следващата седмица…

— Окей, разбира се… Слушай, ще ти звънна по-късно, Нина, някой се опитва да се свърже с мен… Хиляди благодарности за помощта — добави тя.

— Ще ти се обадя следващата седмица да обядваме…

Тя затвори, остави мобилния телефон върху бюрото и се облегна бавно назад. След няколко секунди отвори едно от чекмеджетата и извади няколко листа хартия.

След посещението в трезора не бе могла да подреди парченцата от пъзела.

Не и преди да се появи копието от договора за сейфа.

Тя беше напълно сигурна, че сейфът е бил на Хенке. Но се оказа, че е грешала. Сейфът е бил открит през 1986-а, нейното име и това на Хенке стояха малко по-надолу на редовете, които посочваха други хора, имащи достъп до сейфа .

С други думи, Хенке вероятно знаеше също толкова малко за сейфа, колкото и тя самата.

Напомнянията за просрочените такси трябва да са били изпратени и на двамата, разликата беше, че неговата поща вероятно е била конфискувана, преди да успее да я прегледа. Значи тайните в сейфа не бяха на Хенке, а на човека, чието име стоеше на реда за държател. Човекът, който притежаваше връзката ключове, преди Хенке да я наследи.

Ерланд Вилхелм Петершон.

Баща им.

Когато му оставаха едва двайсет метра, мигачите на автобуса светнаха.