Лили Джърмейн: Шестима братя

Беше отвратителна, но и странно успокояваща мисъл.

Когато гробарят се зае със задачата да зарови ковчега, тълпата започна да се разотива. През навалицата можех да видя Макси, третият брат, който се бе отделил от останалите и бе поел към по-старата част на гробището. Някой ме хвана за лакътя и аз се обърнах да видя разяреното лице на Джейс.

— Хайде — каза той, като се отправи стремглаво към Макси, а аз се запрепъвах зад него с токчетата, опитвайки се да не изоставам.

— Къде отиваме? — изхриптях, напрягайки се да вървя наравно с него, когато забърза крачка.

— В колата ми — отвърна и ме задърпа към него. Отдалечавахме се от тълпата, която сега поднасяше съболезнованията си на Дорнан и жената на Чад, право към портите на гробището.

Докато подминавахме по-старите надгробни плочи, видях Макси, вероятно пиян, да пикае върху един от гробовете. Продължих да вървя до Джейс напълно отвратена, когато видях името, гравирано на плочата.

Джулиет Портланд.

Погледнах към лицето на Макси и веднага разбрах, че изобщо не беше пиян и напълно съзнаваше какво прави. Смееше се, докато струята урина удряше сухата плоча на гроба ми, а звукът от течността върху камъка бръмчеше яростно в ушите ми.

Коленете ми поддадоха и Джейс се извъртя да ме хване.

— Добре ли си? — попита загрижено.

Извърнах поглед от Макси и се усмихнах немощно към Джейс.

— Да — отвърнах. — Истински ад е да вървиш с такива обувки.

— Обаче са супер секси — чу се пресипнал глас зад мен. Обърнах се и видях Джаз, петият брат, да ме оглежда, поставил ръце на кръста си. Повдигнах вежди.

— Знам — казах и го обходих с поглед от горе до долу, преди да се върна обратно към лицето му. — Затова ги нося.

— Щеше да е по-добре, ако беше само по тях — каза похотливо, събличайки ме с поглед. Не се страхувах от него. Баща ми беше президент на моторен клуб. Откакто се помнех, се разправях с лайна като него.

— Така му допада и на татенцето ти — отвърнах с порочна усмивка и му намигнах.

Внезапно Джейс забеляза как Макси си вдига ципа. Погледна към мокрото петно върху гроба ми и към брат си и ръцете му се свиха в юмруци.

— Макс — каза, като едва сдържаше гнева си, — да не би току-що да се изпика върху този гроб?

Макси се засмя, намествайки панталоните си.

— Кучката го заслужава.

Нещо в Джейс щракна и той се нахвърли върху него толкова бързо, че едва успях да видя движението. Притисна по-големият си замаян брат към земята с лекота и започна да го налага с юмруци. Отначало наблюдавах смаяна и странно разчувствана, преди да осъзная, че нямаше намерение да го пусне скоро. Засилих се да ги разтървавам, когато Джаз се появи до мен толкова близо, че раменете ни се докосваха.

Преборих се с желанието да отстъпя и останах твърдо на мястото си.

— Това е първия път днес, в който малкият Джейсън се откъсва от теб — каза Джаз. — Може и да си момичето на татко, но изглежда има повече от един Рос, който желае да си навре хуя в теб.

Придадох си безразличен вид.

— Какво, по дяволите, искаш? — казах внезапно, като усетих как търпението ми намалява.

— Сладурче — каза с насмешка, — просто ти казвам как виждам нещата. Откакто си се появила, малкото ми братче те следва като изгубено кученце. И не те излъгах за шибаните обувки. В момента, в който Дорнан приключи с теб, ще ги носиш, докато си просната на мотора ми и ти показвам какво е истинско чукане.

Засмях се.

— Само през трупа ми.

Той присви небрежно рамене.

— Това може да се уреди, скъпа.

Поклатих глава и погледнах към Джейс, когато застана пред нас. Ръцете му бяха покрити с кръв, а бялата му блуза беше опръскана с червени петна. Изгледах Джаз злобно за последно и тръгнах напред.

Усещах как вътрешностите ми кипят, докато вървяхме към колата, а погледа на Джаз пробиваше дупки в тила ми.

Максимилиян Ернесто Рос си беше спечелил първо място в списъка ми за убийства. И ако Джаз не внимаваше, щеше да се окаже следващия.

Събирането след погребението не беше в жилищната сграда на клуба, както предполагах, а в къщата на Дорнан. Там, където живееше настоящата му жена, майката на петия и шестия му син. Не беше нищо специално, едноетажна къща тип вила, мрачна като изражението на жена му, щом ме видя.

Когато влязохме през входната врата с Джейс, бях посрещната от смразяващия ѝ поглед.

— Съжалявам за загубата ви — казах и се протегнах за ръката ѝ.

Тя се отдръпна, сякаш допира ми щеше да я опари. Не се засегнах. Чуках мъжа ѝ в продължение на месец и всички присъстващи тук го знаеха.