Лили Джърмейн: Шестима братя

Знаех точно какво има предвид.

И нямах намерение да забравям нищо.

Разсъдъкът ми крещеше да млъкна и че ще е най-добре да стоим настрана един от друг, защото колкото повече се доближавах до Джейс, толкова по-вероятно беше да разбере коя съм.

— Не искам да забравям — казах и пристъпих напред, като скъсих разстоянието помежду ни. Приведох се над билярдната маса с щека в ръка и наклоних главата си настрани. — Идвай тук и ми помогни да разбия тези топки.

Той се засмя и потърка врата си с ръка, както правеше някога, когато беше несигурен или смутен.

— Ами ако не искам? — попита с весел блясък в очите.

Усмихнах се и се изправих, като насочих върха на щеката към скута му.

— Тогава ще разбия твоите топки — пошегувах се и се обърнах обратно към масата.

Джейс се засмя на шегата ми и обръщайки се, нагласи бялата топка на линията за разбиване.

— Не държиш щеката правилно — каза той и когато се канех да му отвърна с някоя хаплива забележка, сърцераздирателен писък разцепи тишината, карайки ме да подскоча.

— Какво, по дяволите…? — въздъхна Джейс и закрачи към вратата. Огледа се в коридора, явно чудейки се откъде бе дошъл вика. Втори писък, по-кратък този път, го накара да се обърне рязко наляво и да поеме към гаража, където бях зарязала безжизненото тяло на Чад. Завлачих се бавно след него, като не бях много сигурна какво да правя. Не бях мислила за последиците. Да се отдръпна назад или да го последвам?

Мамка му. Исках да видя какво се случва. Знанието беше сила и тем подобни щуротии. Влетях в гаража и подминах малкото останали мотори вътре.

Точно в този момент бръмченето на „Харли“ изпълни тишината и се засили, когато цяла дузина мотори навлязоха в пределите на сградата. Масивната автоматична порта започна да се вдига и светлината нахлу в полупразната зала. Джейс изтича до вратата с вдигнати ръце, пречейки на моторите да заемат местата си в помещението. Звукът от двигателите беше оглушителен и отекваше с такава сила по стените, че се чувствах така, сякаш бях вътре в машината. Исках да запуша ушите си с длани, но се сдържах.

Не можех да покажа слабост пред тези хора.

Дорнан свали каската си и повдигна рамене към Джейс в жест, който казваше „защо, по дяволите, си застанал на пътя ми?“. Джейс започна да размахва ръце оживено, сочейки към нещо, което предполагах беше Чад. Дорнан ритна степенката и скочи от мотора. Набързо се обърна към двайсетината мотористи, които се бяха наредили в редица и чакаха да влязат, за да паркират машините си. Завъртя с пръст във въздуха и посочи навън от вратата.

Моторите дадоха заден ход. Чуваха се най-различни викове и врява, но веднъж щом и последното „Харли“ напусна гаража, Джейс натисна някакъв бутон на стената и затвори портала със силен трясък.

Мигновено бръмченето на двигателите намаля до поносимо ниво. Наблюдавах от вратата как Дорнан и Джейс се затичаха до мястото, където Чад лежеше мъртъв, а човекът, който беше извикал, все още беше скрит от погледа ми от редицата мотори, зад които Чад беше поел последната си глътка въздух.

— Не диша — дочух паникьосан глас да казва и замръзнах.

Майка ми.

Промъкнах се измежду возилата към тях, жадна да разбера какво се случваше. Кенчето с напитката, която беше прекратила мизерният живот на Чад, си стоеше невинно на плота, а до него имаше парцал за почистване.

— Дойдох да почистя и го намерих така — чух майка ми да проплаква. Пристъпих напред и видях, че беше коленичила до тялото на Чад, от другата страна стоеше Дорнан и притискаше пръсти до врата на Чад, а ръката на Джейс стоеше леко върху гърдите му, проверявайки дали диша.

Ахнах.

Не беше изкуствена реакция. Изведнъж се бях ужасила. Бях убила човек. Ако разберяха, че съм аз, с мен беше свършено. Първо щяха да ме измъчват ужасно и болезнено, и тогава щяха да ми видят сметката.

— Някой да му помогне! — изревах и изтичах до тях. Джейс се изправи и ме задържа за раменете. — Какво правиш? — извиках. — Знам как да давам първа помощ. Нека му помогна!

Джейс ме стисна за лакътя толкова силно, че имах чувството, че ще го прекърши.

— Твърде късно е — каза и въздъхна примирено. — Студен е. Мъртъв е от доста време.

* * *

Пътувахме към погребалното бюро в пълна тишина. Джейс караше буса, аз бях на седалката до него, а Дорнан беше коленичил в купето до тялото на Чад.