Лили Джърмейн - Шестима братя

— Нищо — казах, без да се преборвам с хватката му. Взирахме се един в друг, а очите му изгаряха моите, търсейки някаква следа от лъжа. — Коя е била? — попитах, а той пусна китката ми и ръката му падна до тялото му.

Джейс отклони поглед настрани и потърка тила си.

— Тя беше моето момиче — отвърна и аз усетих как вътрешно се разбих от тежестта на думите му. — Тя беше всичко за мен.

О, божичко. Дъхът ми замря, когато думата „всичко“ излезе от устата му и ме обгърна. Исках да заплача, но не можех. Не можех да си позволя да реагирам, не можех да му дам причина да ме подозира. Но въпреки това очите ми се напълниха със сълзи. Можех да лъжа с устата си, но в очите ми имаше истински сълзи — за него, за мен, и за всичко, което Дорнан беше провалил.

— Съжалявам — прошепнах и поставих ръце от двете страни на лицето му. Повдигнах се на пръсти и придърпах главата му надолу, докосвайки челото му с треперещите си устни. Когато се отдръпнах, ръцете му имитираха движенията на моите и той ме хвана за брадичката. Бяхме толкова близо, че носовете ни едва се докосваха. Усещах как сърцето ми блъска в гърдите като затворено в стъкленица колибри, чиито крила удряха отчаяно по стъклото. С малкото изключение, че колибрито искаше да се измъкне, а аз не исках да мърдам и сантиметър от мястото, на което се намирах.

Очите на Джейс се спуснаха по устните ми и разбрах какво се канеше да направи. Мозъкът ми крещеше в протест, че можеха да ни видят, че не можех да го целуна и да продължа да го лъжа, че трябва да спра случващото се, но тялото ми имаше съвсем други намерения. Устните ни се срещнаха и малка въздишка се изплъзна дълбоко от гърдите ми, когато езикът му докосна моя.

Шест години бях мечтала за този момент. И сега, когато най-накрая беше реалност, не можех да позволя да се случи.

— Не бива да го правим — казах, докато ме изпиваше с устни. Отдръпнах се от него като поставих ръце върху твърдите му гърди и го бутнах леко. Пусна ме веднага, а очите му бяха пълни със… срам? Разкаяние? Веднага щом погледите ни се срещнаха, разбрах, че моментът си беше отишъл. — Чакай — казах, хващайки го за ръката. Той се отскубна, сбърчи вежди, а цялото му тяло се напрегна като пружина преди отскок.

Издърпа рязко ръката си и се обърна, закрачвайки към тъмнината на нощта.

Не го последвах. Вместо това останах смълчана, а чувството на безпомощност нарастваше в мен и ме обгръщаше цялата.

Защото следващият път, в който се опиташе да ме целуне, нямаше да съм способна да го отблъсна.

Изминаха часове, преди Дорнан да ме открие. Беше пиян до безсъзнание и се наложи аз да карам обратно до жилищната сграда с колата на жена му.

Докато го водех към стаята му не видяхме никой и предположих, че смъртната атмосфера, която бе завладяла мястото, идваше в повече на всички. Пуснах ключовете на колата върху нощното шкафче и наблюдавах как Дорнан седна на черния винилов стол в ъгъла на стаята, а лунните лъчи, процеждащи се през прозореца, образуваха ивици от светлина по лицето му. Като белези, помислих си, докато се приближавах към него.

— Можеш да си тръгваш — каза, гледайки в нищото.

Част от мен искаше да направи точно това. Да се върна в колата, да намеря Джейс и да му кажа всичко. Но другата част от мен, отмъстителната кучка — тя искаше да остане и да се наслаждава на всяка болка и тъга, идваща от този страдащ дявол.

— Позволи ми да те разсея малко — прошепнах, поставяйки ръце върху раменете му. Преметнах крак през стола и седнах в скута му. Очите му бяха пълни със сълзи, които заплашваха да потекат всеки момент.

— Затвори очи — казах тихо, оставяйки топли и влажни целувки по врата му. За мое учудване, може би защото беше пиян, се подчини. Подсмихнах се, когато действията му постигнаха така желания от мен ефект. Клепачите му се спуснаха надолу и две сълзи се отделиха от очите му, потичайки надолу към наболата му брада. Наведох се напред и докоснах с устни дясната му буза. Вкусовите ми рецептори се задействаха, задоволени от внезапния вкус на солена вода.

Вкусът на победата.

Той бе отнел баща ми, животът ми, а сега аз отнех първородният му син. Вкусът на болката му ме призоваваше и аз повторих действието си с лявата му буза, като този път прокарах език, за да уловя отчаянието му и да го изпия до последната капка.

Поклатих се върху пениса му, който се беше втвърдил само от това, че го бях възседнала. Черната ми погребална рокля се беше набрала нагоре и единственото, което ни разделяше, бяха тънко парче черна дантела и панталоните на Дорнан. Той отвори очи и можех да видя, че е изненадан от нежния начин, по който го докосвах. От една страна аз също бях изненадана. Но тъгата му, опустошението му… беше по-задоволително дори от това да го вържа и да го накарам да кърви за мен.