Лили Джърмейн: Шестима братя

— Шибана кучка е името ти! — изплю той, мятайки се под мен като заклещено животно.

— О, продължавай да се движиш така — простенах подигравателно. — Хубаво е.

Натиках кокаина отново под носа му, но той се извърна, като изви гръб и се замята, превивайки тяло.

— Какво, по дяволите, е това? — настоя гневно за отговор, докато ставах от скута му.

— Нали знаеш какво казват — че миналото винаги те настига — изрекох спокойно с делови тон, като залепих парче тиксо върху устата му. Хванах го неподготвен, тъй като беше твърде зает да наблюдава отрупаното с отровен кокаин огледало, вместо да следи действията ми. Той закрещя зад тиксото, но усилията му бяха напразни, тъй като едва доловимия звук, който се дочу, определено нямаше да привлече вниманието на никой отвън.

Тиксото беше за две цели: да заглуши крясъците му и да запуши устата му, принуждавайки го да диша през носа. Той се мяташе и гърчеше като заловен бик, но аз бях търпелива. Оставих го да се боричка още няколко минути, за да се измори, след което извадих найлоновото пликче от бикините си, и изсипах от снежнобелия прах в дланта си. Възседнах го отново, сграбчих косата му с една ръка, и натиках другата, в която държах кокаина под ноздрите му. Той моментално затаи дъх и малка усмивка се разля по лицето ми.

— Колко дълго можеш да задържаш дъха си, Максимилиян Ернесто Рос?

Веждите му се повдигнаха нагоре, сякаш питайки: „Откъде, по дяволите, знаеш името ми?“.

— О, знам името ти. Знам всичко за теб. Познавам те от деня, в който се родих в този проклет клуб.

Все още нямаше идея за какво говоря, но започваше да свързва точките.

Приведох се напред и облизах бузата му по същия начин, по който беше направил той преди шест години, когато ме беше чукал на крачка от смъртта. Нацупих се.

— Това съм аз, Макси. Джули. Имам ново лице, но все още си спомням какво причини на мен и на семейството ми.

Щрак. Изведнъж осъзна коя бях в действителност и остана без дъх. Замята главата си бясно настрани, но тъй като бях хванала косата му здраво и дланта ми следваше движенията му, той вдиша от отровния прах.

Носът му започна да кърви и за момент подбели очи, а ирисите му се свиха до големината на топлийки на фона на студените му сини очи.

— Не ти ли харесва подаръка ми? — попитах подигравателно, докато той се мяташе, разпръсквайки голяма част от белия прах върху нас.

Загледа ме предизвикателно, излъчвайки ярост и омраза, а една заглушена дума, която прозвуча като „не“, се чу иззад лепенката.

Засмях се.

— Не лъжи, кучко — повторих думите му, когато дръпнах главата му назад и натиках още прах в кървящия му нос. — Харесва ти да те чукам.

Моментът на истината. Макси беше мъртъв от половин час.

Нямаше никакво съживяване за копелето.

Развързах го десет минути след като сърцето му спря да бие и го нагласих на леглото заедно с момичетата. Въжетата и тиксото бяха наврени под леглото на Макси, където се съмнявах, че някой щеше да се сети да погледне. Остатъците от безобидния кокаин бях изхвърлила в тоалетната, а отровения със стрихнин бях разпределила на пакетчета в чантите на Ана и Мелъди.

Нямаше и една възможна причина, която щеше да накара някой да се усъмни в мен.

Особено след това, което смятах да направя.

Бях се облякла и коленичих в средата на стаята. Докато се взирах в последната линия прах върху огледалото, започнах да се усъмнявам в плана си. Но единствения начин, по който можех да направя всичко това да изглежда правдоподобно, беше, ако се престорех, че съм смъркала от същия боклук, който е убил Макси. Не можех да измисля друг вариант, който да ме премахне от възможните заподозрени. По този начин глупавите момичета щяха да поемат вината, задето ни бяха дали замърсената кока, и аз щях да изглеждам като жертва.

Замръзнах на място, когато пред вратата се чуха гласове. Насилих се да ги различа през силния хеви метъл, който звучеше от партито, и успях едва когато се концентрирах.

Бяха Джаз и още някой и разговаряха оживено точно пред шибаната врата.

„О, божичко. Не влизайте.“

— Изчезвай от пътя ми, братле — чу се глас.

Джейс.

„Мамка му, мамка му, мамка му!“

Ако влезеха и ме видеха, напълно трезва и бодра, докато Макси лежеше мъртъв, а двете момичета бяха в безсъзнание, щях да съм прецакана.

— Ооо, не! — каза Джаз със същия дълбок смях като на баща си. — Не е твоят рожден ден, братчето ми. Чакай си шибания ред!