Лили Джърмейн - Шестима братя

— Я виж ти — каза той, като излезе от първото момиче и слезе от леглото. — Как си, скъпа? — Тя вървеше неуверено, вероятно забавена от първоначалните писъци на приятелката си и силният наркотик, който се разпространяваше в тялото ѝ. Погледнах към момичето на леглото, което вече беше изпаднало в безсъзнание. Изчислих, че след не повече от десет минути същото щеше да се случи и с блондинката.

— Добре — прошепна тя, като пристъпи бавно към него.

— Как се казваш? — попита Макси, докато държеше пениса си в ръка и обикаляше около нея в кръг.

— М-мел — заекна момичето. — Ходили сме заедно по купони безброй пъти. — Тя погледна към приятелката си и по лицето ѝ премина израз на безпокойство. — Добре ли е? — попита тя Макси.

Той се изсмя.

— Чудесно е — отвърна той. — Какво си ми приготвила, малка госпожичке?

Стиснах зъби, когато му показа въжетата, които държеше в една си ръка и черната сатенена маска в другата.

— Имам изненада за теб — каза тя. — Всичко, което трябва да направиш, е да седнеш и да сложиш това.

В началото изглеждаше подозрителен, но в момента, в който тя му се усмихна и облиза устни, взирайки се многозначително в члена му, той се предаде. Забърза към стола в ъгъла и седна, като взе маската от протегнатата ѝ ръка и я сложи на лицето си. Тя направи няколко непохватни възела около китките и глезените му, след което хвърли бегъл поглед към вратата на банята, където се криех аз. Кимнах окуражително, завъртайки очи, след като видях, че се обърна и коленичи пред него.

— Ъм… — каза момичето, колебаейки се.

— Какво? — изръмжа Макси, очевидно недоволен.

— Просто… има кръв…

Разбира се, че имаше. Току-що беше чукал девствената ѝ приятелка на косъм от смъртта. Имаше кръв.

Той изстена.

— По дяволите, започвай да го лапаш най-накрая — отсече, повдигайки бедрата си нагоре във въздуха.

Тя си пое дълбоко дъх, разтвори устни и го пое в устата си. Не исках да гледам, затова просто се заслушах за тупването.

Не отне много време.

Туп.

Отворих вратата. Първото момиче все още лежеше в безсъзнание на леглото, а малко петно от яркочервена кръв се беше заформило между краката ѝ. Второто момиче беше припаднало на пода до Макси, който седеше на стола и с всяка изминала секунда ставаше все по-объркан и по-объркан.

Време е за шоу.

Сграбчих джобното си огледалце и шофьорската книжка на първото момиче и влетях в стаята.

— Кой е тук? — попита той, опъвайки въжетата, които придържаха краката и ръцете му плътно за стола.

Усмихнах се, поставяйки огледалцето върху малката масичка и я задърпах към мястото, където буйстваше Макси. Свалих маската му, за да ме вижда.

Той примигна няколко пъти, оглеждайки ме от глава до пети.

— Какво, по дяволите…? — изрева, когато видя, че и двете момичета са в безсъзнание. Усмихнах му се чаровно, възседнах го и притиснах циците си в гърдите му.

— Късметлия си — казах, поставяйки пръст върху устните му. — Баща ти има подарък за теб.

Пресегнах се зад гърба ми и дръпнах копринените връзки на корсета си, оставяйки го да се разтвори напълно, преди да падне на земята. Очите на Макси буквално изскочиха от орбитите си. Знаех, че искаше да ме чука още в момента, в който ме беше видял.

— Какъв ми е подаръкът? — попита, облизвайки устни, докато зяпаше циците ми. Беше се хванал на въдицата.

— Ще те пратя до такива висоти, че никога няма да се върнеш обратно — отвърнах, търкайки се във влажния му пенис.

Той ме гледаше с разширени очи, докато се приведох и взех огледалцето, на което бях приготвила две линии кокаин. Оформих едната с картата — безобидния кокаин — и притискайки ноздрата си, се наведох и смръкнах дълбоко.

Мамка му. Виждах звезди, ярки, блестящи, заслепяващи звезди, когато кокаина навлезе в кръвта ми и си проправи гореща пътека към мозъка ми.

— Сега е твой ред — казах, като поставих другия край на огледалцето под носа му. Запуших едната му ноздра и той смръкна линията.

Погледна ме с ужас, давейки се, когато под мен цялото му тяло се разтресе от спазми. Погалих бузата му със свободната си ръка, усмихвайки се, докато облизвах устни.

— Честит рожден ден — прошепнах. — Извратено копеле.

— Какво правиш? — извика, опитвайки се да се измъкне изпод мен. Силните му ръце опъваха въжетата, а набъбналите му мускули заплашваха да ги скъсат, но щеше да е мъртъв много преди да започнеха да се разхлабват.

Намръщих се в иронично оскърбление.

— Не ме попита за името ми — нацупих се.