Ридли Пиърсън - Твърдо падане

Дагит седна в едно от кожените кресла и остави Пулман сам на другото канапе. Мъмфорд се бе настанил удобно на кожения си трон с висока облегалка зад огромното орехово бюро.

Дагит повече не можеше да действа сам. Без благословията на Мъмфорд той не бе в състояние да събере достатъчно жива сила, за да попречи на Корт да извърши онова, което бе замислил; и така, двегодишното разследване зависеше вече от това съвещание. Ако Дагит не успееше да убеди Мъмфорд, че катастрофата на полет 64 не е нещастен случай, а саботаж, трябваше да се заеме с дългия си доклад за експлозията на Бакмън. И тъй като до съвещанието в Пентагона оставаха три дни — а той все още вярваше, че то е пряко свързано с целите на Корт — всичко зависеше от представянето му през следващите двайсет минути.

Чувстваше се добре подготвен за съвещанието. Беше позвънил лично на всеки участник в него, така че да знае какво точно се очаква от него. Той щеше да е диригентът и като диригент потропа с молива си по ръба на папките, натрупани върху масичката пред него. И тъй както музиката бликва от нотния лист, той се надяваше, че при този ансамбъл богатството от факти и хипотези ще се превърне в убедително обяснение за поведението на полет 64 на „Ам Еър Експрес“. Едно обяснение — това бе всичко, на което той се надяваше.

Той измъкна списъка си и повиши тон, надявайки се, въпреки всичко, да прозвучи убедително. Нямаше дарба да говори пред събрания.

— Първо, бих искал да задам няколко въпроса на присъстващите в стаята. Мисля, че така ще получим известна представа за предварителната работа, както и за дейността на мястото на катастрофата. — Той се огледа за чаша вода. Като не намери, продължи: — Първият ми въпрос е към д-р Бен-Дейвид. Той е прегледал протоколите от аутопсиите и е разговарял лично с медицинските лица, извършили тези аутопсии в Калифорния. По-конкретно, темата е токсикология на кръвта. Това, което искам да ви попитам, докторе, е, в състояние ли сте да разберете дали даден човек е изпаднал в безсъзнание, преди да умре?

Тембърът на Бен-Дейвид бе необичайно висок, а той имаше и досадния навик като говори да подръпва ухото си.

— Интересно е да отбележа, че този въпрос възникна преди четири години. В средите на патолозите… — добави той. — И тогава, както и сега, той бе във връзка със самолетна катастрофа. Предположението бе, че пилотът може би бе изгубил съзнание няколко мига преди катастрофата. Страхувам се, че това е станало в един критичен момент. Водещи патолози бяха извикани да проучат възможността за доказване или отхвърляне на тезата бил ли е, или не е бил в съзнание пилотът в момента, когато умира. Идеята бе, че като се измери концентрацията на млечна киселина в кръвта, бихме могли да преценим степента на стрес, преди настъпването на смъртта. Високата концентрация би означавала, че пилотът се е борил да овладее управлението на самолета. Ниската концентрация — обратно, че пилотът е умрял, преди дори да е разбрал, че има проблеми. Но нищо не се получи. Тестовете не успяха да докажат тази теза. Та така, това е единият от начините да ви отговоря на въпроса — не, не можем да разберем, поне засега.

Той бе заинтригувал Мъмфорд. Това бе добър знак.

Дагит попита:

— А каква е причината за смъртта на екипажа на „Ам Еър Експрес“ — 64? Посочено е, че е настъпила в резултат на сблъсъка — „разчленяване на телата“, май такъв термин бе използван. Съгласен ли сте с това?

— Не. И авторите на този доклад — също. Вече не. Докладите се пишат наново.

Мъмфорд излая:

— Вярно ли е това?

— Абсолютно — отвърна Бен-Дейвид.

— Брей, да му се не види! И защо не съм чул за това? — продължи да се сърди Мъмфорд.

Никой не се намеси. Никой не му отвърна. Отговорът бе очевиден: никой не знаеше за това.

— И каква точно е причината за смъртта, д-р Бен-Дейвид?

Бен-Дейвид погледна към Дагит.

Мъмфорд му скръцна:

— Нямате нужда от разрешението на Дагит, за да говорите. Имате нужда от моето — и той се потупа по гърдите. — Това е моят офис. Моят шибан, проклет, оперативен офис!

— Специалният агент Дагит насочи вниманието ми към концентрацията на въглероден окис в кръвта и аз съответно предизвиках колегите си да го проверят. Токсикологичният доклад. — Той замълча неловко. Дали не се опитваше да намери най-простата терминология? — На борда е имало пожар. Знаем това. — Той погледна към Лин Грийн, която му кимна утвърдително. — Едно от доказателствата за наличието на пожар е съдържанието на въглероден окис в кръвта. Обикновено той причинява смъртта, какъвто е и този случай. Всъщност — рече той и потупа папката пред себе си, — токсиколозите смятат, че двамата членове на екипажа са били обезсилени от въглеродния окис и сетне са загинали при удара. „Разчленяване на телата“, както току-що каза мистър Дагит. Една самолетна катастрофа е доста трудна работа за патолозите, тъй като имаме и пожар, и разчленяване на труповете. Специалният агент Дагит насочи вниманието ми към един факт в доклада, който патолозите бяха пропуснали — а именно — високата концентрация на въглероден окис и липсата на каквито и да било други отровни вещества в кръвта. Пластмасата изгаря и се изпарява; парите нахлуват в дробовете и в кръвта ви. При пожар в трахеята се отлагат сажди. В случая с шейсет и четири, в трахеите и на двамата мъже не е открита следа от сажди. Дори и за няколко секунди, какъвто е нашият случай, би трябвало да открием нещо в трахеите. Проби от тъканта на дробовете на двамината са изследвани от токсикологичната лаборатория по съдебна медицина в Сакраменто. Там са открили не само изключително висока концентрация на въглероден окис, но и наличието на бял фосфор. — Той отново замълча. — Проверихме по телефона — няма никакви източници на бял фосфор в самолет „Дънинг 959-600“. А и в който и да е друг самолет „Дънинг“. Сетне проверихме и товара по товарителниците. В него също напълно липсва този елемент.