Ридли Пиърсън - Верига от улики

— Трябва ми името на тази жена, Бъз. Това преди всичко.

Опитвайки се да придаде на гласа си категоричност, Браг заяви:

— Няма защо да искаш от нас да сравняваме влакна. — И добави бързо: — За бога, не когато става дума за скачач от северната част. Забрави тази работа.

Дартели се поколеба и избъбри:

— Не за скачач от северния квартал, не .

Браг изглеждаше обезпокоен. Дартели не можеше да бъде сигурен дали разбира добре състоянието му или дали Браг действително беше физически зле, но той се държеше странно, като че ли криеше нещо.

— Бъз? — обърна се към него с въпросителен тон Дартели, като в същото време си спомни за Гини Райс, защото тя винаги употребяваше името на Дарт като въпросителна дума и това го тревожеше.

— Присила Коул — реши да каже Браг, за да се спаси от разпита на Дарт. — Сам е намерила сметки за телефон и електричество на името на Присила Коул. Тя трябва да е приятелката.

Дартели си го отбеляза и благодари.

— Все пак какво те измъчва? — попита Браг.

Дартели употреби цялото си старание да премахне от лицето си загрижеността си.

— Нищо.

— Искам да кажа, за това скачане — уточни лаборантът. — Почувствах го от самото начало.

— Ще бъда по-щастлив, след като говоря с тази червенокоса — обясни Дартели. — После ще ми бъде по-леко, нали разбираш.

— Зелър — изведнъж изрече Браг.

Гърлото на Дарт се сви и той почувства, че се задушава. „Дали Теди знае?“, се запита.

— Той направи от теб черногледец като себе си — декларира Браг.

Това обяснение заля Дартели с вълна от облекчение.

— Ще го приема като комплимент — успя да избъбри Дартели, въпреки че гърлото му остана стегнато, като правеше гласа му емоционален.

Браг кимна.

— Би могъл да направиш нещо по-лошо от това да ми напомниш за Уолтър Зелър — каза Браг като комплимент.

— Присила Коул — повтори Дартели с надежда да прекрати разговора. Не искаше да говори за Зелър.

Като съпроводи Дартели покрай миризливата фотомашина и до вратата, Браг подхвърли:

— Остани на тази вълна.

Дартели излезе с неприятно дразнеща подутина в гърлото си: „Остани на тази вълна“ беше предупреждението на Теди Браг за нещо неочаквано. Дартели не искаше никакви изненади в това разследване. „Човекът е скочил“, напомни си той.

Отправи се нагоре по стълбите. Чувстваше се зле и му се гадеше. Може би болестта на Теди Браг, каквато и да е, беше заразителна.

Бъд Гормън приличаше на зле заплатен счетоводител на средна възраст, който е предпочел да остави косата си да окапе и който не би могъл да си даде труда да маскира това с перука. Той имаше дебели стъкла, празнина между предните зъби и червен нос с увиснали ирландски бузи. Беше висок пет фута и пет инча, носеше спортно сако, размер 46, имаше врат осемнадесет инча и затова връзките му висяха смешно. От главата му се излъчваше силен блясък, което подсказа на Дартели, че му трябват слънчеви очила. Когато говореше, гласът му беше такъв, сякаш някой го душеше: той пушеше цигари без филтър, които палеше една от друга.

— Нямам сведения за това момиче Коул, Джо. Предполагам, че този юнак се е грижил добре за нея, защото по нищо не личи, че някога е подавала данъчна регистрация. Казвам ти, нищо .

— Нищо — повтори Дартели с отвращение.

Задънена улица — някой ден това щеше да бъде изписано на надгробния му камък. Бъд Гормън беше служител на Кредитните служби и в това си качество имаше достъп до всички бази данни относно кредитите в страната. Всеки кредитен рейтинг, банкова сметка или сведение за кредитна карта бяха на негово разположение. Той имаше достъп до записите на деветдесет процента от всички по-големи фирми, които се занимаваха с търговия на дребно, които даваха персонален кредит, включително всички универсални магазини, големи петролни компании, хотелски вериги, пътнически агенции, авиолинии и телефонни компании. Ако човек похарчеше нещо друго, различно от кеш, Бъд Гормън можеше да го открие. Обикновено това се правеше с цел да се защитават компаниите или да се следят демографските фактори. Но за Джо Дартели това се правеше както всяка друга обществена услуга, тихо и не безплатно. Бъд Гормън обичаше спортните коли — благодарение на Дарт той не беше плащал глоби в продължение на повече от пет години. Ако Джеймс Бонд имаше позволително да убива, то Бъд Гормън имаше позволително да кара кола.

— И се опитах да намеря нещо за теб, Джо. Трябва да знаеш, че това е правилно — защото сега мога да го чуя в гласа ти и да го видя на лицето ти. И се чувствам като лайно за това, че не мога да ти помогна, но така е при някои хора. — Той огледа внимателно разочарованата физиономия на Дарт. — Ако имах достъп до правителствените програми, имам чувството, че там трябва да бъде твоята госпожица Коул. А аз действително имам някои връзки с данъчните, въпреки че, както знаеш, според мен, тя така или иначе не декларира доходите си, така че защо да си хабим куршумите за такова нещо? Но това те засяга и искам да го знаеш.