Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Това може да се договори — отвърна Фен и затвори телефона, тъй като в момента не му се спореше.

В Шанхай всичко можеше да се договори.

18:30 часа

квартал Жабей

Шанхай

Докато се возеха в метрото на път за апартамента на Едуард Лу, Нокс изброи пред Грейс какво беше намерил в жилището на Данър. Грейс пък му разказа, че Лу се нуждае от постоянно лечение, а Нокс прие този факт като добра следа — в крайна сметка можеше да се наложи похитителите да се върнат за лекарствата, а това щеше да им даде възможност да идентифицират един или повече от тях.

Двамата влязоха в една чайна на ъгъла срещу сградата, в която се намираше апартаментът на Лу, и Нокс поръча зелен чай за Грейс.

— От сигурен източник ли са сведенията за лечението? — попита Нокс.

Грейс сведе очи.

— Какво има? — учуди се той.

— Лу Хао, или Едуард Лу — започна тя, — е вторият син в едно семейство, което е много близко с моето. Аз го препоръчах, за да започне работа в „Бертолд“. Колкото до информацията за лечението, знам го от майка ми. За съжаление вярвам, че е достатъчно достоверна. Майка ви жива ли е?

— Почина.

— Съжалявам — отвърна тя.

— Значи Сержанта натресе и двама ни в това, а? — пошегува се той.

— Моля? — не разбра Грейс.

— Господин Дулич. Тази операция е лична задача и за мен самия. Клейт Данър, вторият заложник, е близък мой приятел. Той е кръстник на по-малкия ми брат и негов попечител, в случай че нещо се случи с мен — обясни Нокс, а Грейс видимо се изненада от това. — Личните ни взаимоотношения с похитените показват, че ще положим всички усилия, за да ги върнем…

— А и ако ни заловят от полицията, ще имаме добро обяснение защо сме се замесили в това — довърши мисълта му тя. — Да, това е достатъчно удобно за „Ръдърфорд Риск“.

— Така е — съгласи се той.

— Господин Нокс, уверявам ви, че няма да позволя личният ми интерес да повлияе на изпълнението на задълженията ми — каза тя с тон, сякаш четеше по учебник.

— Не се притеснявам за вас — отвърна Нокс. — Въпросът е в това, че ако нещата станат напечени, „Ръдърфорд Риск“ едва ли ще ни пази гърба.

— Така ли смятате? Не мога да повярвам… — заяви Грейс.

— Добре, да се надяваме, че греша.

— Има и още нещо — продължи тя след миг колебание, а изражението й помръкна за миг. — Получих съобщение от Едуард на двадесет и четвърти септември. Беше оставено на гласовата ми поща, ако трябва да бъда точна.

„Нека бъдем изрядни в детайлите — почти изрече на глас той и си помисли: — Защо ли говори като робот?“

— Звучеше паникьосан. Казваше, че е видял нещо и не е сигурен към кого да се обърне… — обясни Грейс. — Но истината е, че Еди има много живо въображение и все търси помощта на другите, за да го измъкнат от кашите, които забърква. Не ми се щеше да се намесвам повече от това, което бях направила за него. Това е страшно типично за Еди, той много драматизира. А и по онова време бях изключително заета с една задача на „Ръдърфорд Риск“ и така и не отговорих на обаждането му.

— Недейте да се измъчвате от това — успокои я Нокс, въпреки че тя не му се стори твърде изтерзана.

Той побърза да смени темата, насочвайки вниманието й към претърсването в апартамента на Данър, като не пропусна да спомене за липсващия лаптоп и джипиеса.

— Мислите ли, че от полицията са били там първи? — попита тя.

— Според охраната е бил wai guo ren. Мисля си, че може да е бил един човек от Американското консулство, когото познавам. Напълно в негов стил е да се захване с нещо подобно. Мога да го попитам директно, но мога и да го поръфам преди това…

— Да го „поръфате“ ли? — не разбра играта на думи Грейс.

— Да, на малки хапки — обясни с усмивка Нокс.

— Аха… — съгласи се неопределено тя, въпреки че Нокс не забеляза и следа от смущение у нея. — А колкото до нас, господин Нокс, какво ще бъде прикритието ни? Изцяло професионални отношения или нещо по-лично?

— Аз ще бъда ваш клиент! — отвърна Нокс. — Работя в една фирма за внос и износ. Наистина се занимавам с това. Вие току-що станахте китайският ми съветник и счетоводител… — Той се усмихна и протегна ръката си за поздрав, но тя увисна във въздуха, понеже Грейс не я пое. Нокс се отдръпна.

— Вносът и износът винаги са ми се стрували елементарна работа — отбеляза тя.

— А на мен счетоводителите ми изглеждат скучни хора — не й остана длъжен той.

— Ето защо аз постъпих в армията — не се предаваше Грейс.

— Което пък обяснява защо аз не постъпих — усмихна се Нокс. — Доставях им само бутилирана вода и лосион за ръце.