Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Бях информирана, че жилищната сграда, в която ще бъда настанена, ще разполага с охрана и фитнес център…

— Да? — подкани я да продължи Маргарт.

— Но в действителност на мястото, където съм настанена в момента, няма такива неща.

— Искрено съжалявам за получилото се недоразумение — извини се той.

— Не е недоразумение. Всичко е описано в договора ни — отвърна Грейс.

— Веднага ще разрешим този въпрос, госпожо Чу. С ваше позволение ще преместим вещите ви в ново жилище — заяви той, погледна към някаква бележка на бюрото си и добави: — Ще бъдете настанена в комплекса „Кингланд Ривърсайд“ в Пудон най-късно до края на днешния ден — уточни той и й подаде цветна брошура, а Селена Минг вдигна глава от бележника си, видимо заинтригувана, но веднага побърза отново да сведе поглед. — Ключовете от новия ви апартамент ще бъдат на бюрото ви, преди да си тръгнете тази вечер. Вярвам, че ще останете доволна — заяви той с безупречно учтив тон.

— Би било чудесно, благодаря ви… — отвърна Грейс.

— А сега — каза той и даде знак на Селена да напусне — нека да ви покажа гледката оттук.

Селена напусна кабинета, а Маргарт и Грейс излязоха на тесния балкон, притваряйки елегантните френски прозорци след себе си.

— Преди споменах, че ще ми трябва достъп до годишното счетоводно приключване, а не просто до счетоводните баланси — тихо каза тя. — Ще се радвам, ако ми дадете паролите за достъп.

— Ще ги имате — отвърна той.

Петдесет етажа под тях се виждаха пъплещите като мравки коли. Пропитото с гъст смог небе се пресичаше тук-там от стърчащите рамене на кулокрановете, а непрекъснатият шум от строителната дейност и тътенът от натоварения трафик изпълваха целия град.

— Виждате ли сградата с жълтия кран най-отгоре, разположена вдясно от „Джин Мао“, точно до Световния финансов център? — посочи с ръка той.

— Да.

— Наша е. Това е „Ксуан Тауър“.

— Да — каза тя, — означава „малка звезда“, нещо като китайския вариант на песничката „Блести, блести, звездичке“.

Маргарт кимна.

— Сградата е много красива — продължи той. — А и досега получавахме разбиране от страна на правителството, но определено не може да се каже, че бяхме посрещнати с „добре дошли“ на този пазар… — Маргарт я погледна. — Проформа ние сме международна инвеститорска компания със седалище в Пекин, която служи пред света за модел, доказващ, че Китай не предпочита само свои фирми за възлагане на поръчки. Надминали сме много от китайските фирми, Грейс. Знам, че е така. Но не ми е ясно с колко точно стоим пред тях.

— Сградата изглежда почти завършена — отвърна тя, посочвайки последните двадесет етажа от небостъргача, които бяха обвити в зеленикаво платно, опънато върху скеле. Сетне се замисли дали отвличанията не бяха пряко свързани със строителството на сградата.

— Остават още много недовършени неща и се съмнявам дали ще успеем да я завършим. Сега Лу е отвлечен, а това означава край на поощренията и евентуална поява на проблеми. Само от няколко дни се намираме в това положение, а цената на строителството вече започна да скача — на материалите, на труда… Доставчиците ни не могат да си получат плащанията. — Маргарт погледна Грейс в очите и продължи: — Проблемът е в това, че единствено господин Лу беше запознат с тях. Работата, с която се заемате, е изключително важна, госпожице Чу.

— Кои от китайските ви конкуренти биха спечелили от това? — попита тя.

— Ако ще следваме този ред на мисли, започнете от Йонг Ченг. Той е дяволски нагъл тип, който от десетилетия насам не пропуска възможност да ми напомни, че чуждестранните строители нямат работа в тази страна. Той никога не е признавал приноса ни в изграждането на „Ксуан Тауър“.

— Ще се захвана с апартамента на Едуард Лу — каза Грейс. — Колкото по-скоро получа сметките за годишното приключване, толкова по-добре. Мога да ви помогна с това да направим дейността на господин Лу достатъчно дискретна, за да не бие на очи пред финансовите одитори. Това ще е важно, в случай че не успеем да възстановим всички данни.

— Да, разбира се — потвърди той, въпреки че не звучеше много убеден.

Блекбърито в джоба й завибрира.

— Обадете се, ако трябва — каза той.

— Всичко е наред — отвърна тя, след като видя, че се обаждаше майка й, и се изчерви леко, докато връщаше устройството обратно в калъфчето му.

— Интересувате ли се от още нещо? — попита той.

— Да, в компанията ви имаше ли човек, който е осъществявал преки контакти с Едуард Лу?