Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Влизането в апартамента на господин Данър не е възможно — каза най-старшият от охранителите. — Много съжаляваме. Трябва лично господин Данър да разреши.

Нокс заговори на шанхайски — местен диалект, който малцина от западняците владееха, и културно смъмри момчето за проявеното нахалство.

Охранителят се изчерви.

— Ти ще ме придружиш — заяви Нокс на шанхайски. — Двамата ще изнесем малко оборудване. Ще ви се подпиша за всичко, което взема. Няма проблем. Искаш ли да се обадиш на началника си?

— Мисля, че така става… — отвърна охранителят, внезапно успокоен.

— Радвам се, че се сетихте за толкова добро разрешение — похвали го Нокс. — Със сигурност ще уведомя началника ви с каква готовност сте отвърнали на молбата ми.

По пътя към асансьора той отдели 200 юана от пачката в джоба на якето си, като нарочно гледаше охранителят да го забележи, и сви банкнотата в левия си юмрук. Продължи да върви с ниско наведена глава, така че козирката на бейзболната шапка да скрива лицето му от камерите във фоайето.

Луксозният апартамент на Данър беше идеалният пример за кичов декор: мраморните подове, кожените дивани и огромната стъклена маса за хранене, разположени под приглушената светлина на нисковолтови лампи, бяха съчетани със завеси от червено кадифе, излъскани до блясък месингови кранове в банята и полилеи с висулки от оловен кристал. Всичко това създаваше усещане за прекалена натруфеност и помпозност.

Нокс остави момчето от охраната да чака отвън в коридора, и влезе сам. Претърси внимателно бюрото на Данър, отвори всички шкафове и чекмеджета и се насочи към банята. Търсеше косми, от които да осигури на Дулич нужната му ДНК проба, но камериерките бяха изчистили мястото до блясък. Не успя да намери гребен, по който да са останали косми. Забеляза една електрическа четка за зъби, но се усъмни, че от нея можеше да се извлече нужната проба. Тъкмо беше на път да се откаже, когато забеляза прозрачна кутийка за използвани ножчета за бръснене. Огледа внимателно изхвърлените ножчета и забеляза, че почти всичките бяха задръстени с къси черни косъмчета, останали след бръсненето. Прибра кутийката в джоба си, за да я разгледа по-подробно.

Продължи да търси доказателства за вероятното отвличане. Данър беше достатъчно умен и внимателен, за да не оставя важни следи на места, където лесно можеха да бъдат открити, така че Нокс огледа помещенията за тайни панели и провери за разхлабени плочки на пода. Отвори и четирите решетки на вентилационната инсталация и надникна вътре. Сейфът в гардероба беше заключен, но ако Нокс беше прав в предположенията си за човека, който бе идвал в апартамента преди него, съдържанието му отдавна би трябвало да е изпразнено.

Петте минути станаха десет, а след това петнадесет. Нокс се зае да претърси дрехите на изчезналия си приятел. В едната от стаите имаше велоергометър, обърнат към голям плазмен телевизор, а през дръжките му беше преметната чиста снежнобяла хавлиена кърпа. Нокс огледа под нея, провери пространството на стената зад телевизора и самия телевизор за наличието на слот за карта памет или USB флашпамет. Зарови ръце в пръстта на саксиите, претършува хладилника и фризера, а сетне ги отмести, за да огледа зад тях. Извади запушалките на мивката в кухнята и банята, както и тази на ваната, и надникна в отворите за скрити кабели или верижки, на които би могъл да бъде закачен предмет, но нищо не успя да намери. След това се насочи към казанчето на тоалетната, обърна и кошчето за боклук в банята.

Накрая вниманието му бе привлечено от снимка на Пеги и двегодишния им син, поставена в рамка на нощното шкафче. Нокс я разгледа детайлно, извади я от рамката, но не откри нищо скрито. За да има какво да покаже на охраната на излизане, взе една пижама и я пъхна в раницата си заедно с две книги с меки корици.

Направи няколко снимки с айфона си, разглоби стационарния телефон в апартамента и го огледа за инсталирани „бръмбари“. Иззад бюрото се подаваше зарядно устройство за лаптоп, но компютърът на Данър не се виждаше никъде. В разклонителя беше оставено включено още едно зарядно с надпис „Garmin“, беше от джипиес. Нокс го изключи и също го прибра в раницата.

Намери инструкциите за употреба на джипиеса в едно от чекмеджетата на бюрото заедно с инструкции за мотоциклет „Хонда 220“ и за използване на велоергометъра.

Обади се на охранителя и му посочи няколкото предмета, които щеше да вземе от апартамента, но не му показа зарядното за джипиеса. Мъжът само кимна и не поиска от Нокс да се разпише за това.