Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

Мъжът излезе веднага и се качи на горния етаж.

Тогава жената им обясни, че баща й бил подарил на сина им най-съвременно земемерско оборудване в деня, когато го назначили на държавна работа. Оборудването било скъпо и дядото го бил купил със спестяванията си, които кътал от години. Синът се грижел много добре за уредите и внимавал да не им се случи нещо, но когато го намерили край пътя, близо до него имало държавно земемерско оборудване — странност, която така и не намерила обяснение.

Съпругът слезе долу, понесъл обикновен пластмасов цилиндричен куфар в едната ръка и чанта в другата. В чантата се намираха дрехите, с които бе загинал синът им. Там бяха и обувките — официални и от черна кожа, както забеляза Нокс. Подметките им се бяха залепили за вътрешната страна на найлоновата чанта. Нокс ги измъкна, отлепвайки ги от найлона, и разгледа дрехите една по една, подавайки ги на Грейс.

Майката през сълзи им разказа за часовника и обувките на сина си и за това как той никога и при никакви обстоятелства не би излязъл с тях на работа на полето.

Оказа се, че обувките са изцапани с нещо черно и лепкаво, подобно на катран, което полепна по дланите на Нокс. Бащата му предложи парцал, за да се почисти, и отвори пред него големия цилиндричен куфар, в който лежеше новичък яркооранжев триножник и оптичен теодолит — последна дума на електронната техника.

Нокс се зае да разглежда оборудването.

— Това е теодолит — обърна се той към Грейс и добави: — И даже е снабден с джипиес. Сложна работа. Сигурно струва цяло състояние.

Нокс помоли майката и бащата да разгледа уреда. Разрешиха му. Той го включи и малкото зелено екранче примигна, показвайки меню на китайски. Нокс се зае да превключва из менюто, докато останалите го наблюдаваха.

— Има възможност за запаметяване на последните десет местоположения — каза той на английски.

— Нещо не е наред ли? — притеснено попита майката.

— Всичко е наред — каза Нокс на английски и след това добави на мандарински: — Тази информация ще ни помогне много.

Проследи с пръст втория от записите в паметта на уреда, чудейки се дали Грейс щеше да се досети колко близо се намираха координатите до онези, които Нокс бе взел от навигационното устройство на шофьора. Различаваха се само с няколко секунди.

Грейс си записа всички десет координати, съхранени в паметта на уреда.

— При вас ли е мобилният телефон на сина ви? — попита Нокс.

Бащата се качи обратно горе, но след малко се върна с угрижено и объркано изражение. Двамата със съпругата му проведоха някакъв разгорещен разговор.

— Изгубен е! — каза им майката.

— Бях готов да се обзаложа, че ще е така — кимна Нокс.

Той искаше да остави на двамата малко пари, но Грейс го спря още преди да беше предложил. Споразумяха се да купят няколко от грънчарските произведения на дядото. Последва внимателно увиване на всяка от покупките в отделно парче вестник, което се оказа доста бавен процес и поизнерви Нокс.

Щом се върнаха при тойотата, той вече бе приготвил айфона. Въведе първите и най-скорошни координати, преписани от секстанта, и на картата на телефона се появи синьо знаменце. След това второ и трето. Бяха подредени в права линия, водеща към Ван Бейкун.

— Този младеж е бил доста дребен — отбеляза Нокс. — Също като онзи от видеото.

— Да.

— И онзи от видеото беше облечен в доста хубави дрехи.

— Да — съгласи се отново тя.

— Значи може и да е бил той и да са го захвърлили някъде далеч от фабриката — заключи Нокс.

— Възможно е — каза тя и се настани зад волана.

— По дяволите! — изпъшка Нокс и разтърка ръцете си.

— Какво има? — погледна го Грейс.

— Пръстите ми горят — отвърна той и плю върху дланите си. — Мамка му! Я спри тук!

Грейс се сепна при вида на зачервената и раздразнена кожа.

— Това е химическо изгаряне — каза той. Беше виждал подобни неща в Кувейт.

Грейс спря колата, Нокс изскочи отвътре и побърза да се измие в една локва. Върна се след пет минути.

— По-добре ли си? — попита тя.

— Малко по-добре — отвърна той. — Това трябва да е от сода каустик.

— Обувките… — досети се тя.

— Да. Нашето момче е ходило на някакво много мръсно място точно преди да загине.

— Като например в някоя фабрика — добави тя. — Трябва да проверим всички записани координати.

— Ако се окаже, че сме прави, то който и да го е сторил, искал е да изглежда като злополука, сякаш е бил ударен от кола, докато се е занимавал с геодезическото заснемане. В противен случай е трябвало просто да изчезне.