Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Само до това село ли дойдохте? — поинтересува се Грейс.

— Не. След това отидохме до Ван Бейкун.

Нокс направи няколко снимки с айфона.

— Закарай ни дотам, моля — обърна се той към шофьора.

Пътуването се оказа трудно и бавно, тъй като се наложи да се движат по тесни разкаляни пътища, предназначени само за двуколки или волски коли. Преминаха през половин дузина бедни селца и двадесет минути по-късно стигнаха до първия кръстопът. Микробусът отново спря.

— Това ли е? — попита Грейс.

— Това беше последната ни спирка, преди да се върнем в Чунмин Сити — отвърна шофьорът.

— Дай ми джипиеса си — каза Нокс и след като го получи, изписа настоящото им местоположение на латиница. Помоли шофьора да им покаже къде се намират на картата, която носеше.

Нокс говореше с Грейс на английски, но много тихо, така че шофьорът да не го чува.

— Имало е и втора кола — каза й той. — По някое време са се прехвърлили във втора кола.

Грейс разбра и кимна едва забележимо.

— По дяволите! — изруга тя.

Беше първия път, в който Нокс я чуваше да изрича подобни думи.

— Така нито един от шофьорите не е имал цялостен поглед върху пълната картина на поземления парцел — отбеляза той.

— Да — съгласи се тя. — Но това не може да е само един парцел, площта е прекалено голяма. Вероятно е проект, който предвижда разширяването на няколко по-малки града, или нещо такова. Никога няма да разберем. Те успяха да ни победят — въздъхна Грейс.

Докато тя обмисляше провала им, Нокс се замисли колко ли време би отнело на шофьора, ако го оставеха сам в колата, за да се свърже с Престън Чи и да му предаде информацията, че двама непознати се опитват да проследят стъпките му. Колко ли време след това щеше да е нужно на Чи, за да уведоми полицията?

— Ще ни трябва нещо повече от това — каза Грейс.

— Маргарт и Чи определено не са си правили неделен пикник с кола извън града. Предчувствията ти се оказаха правилни — призна той.

— Да, но не разполагаме с нищо друго, освен с местоположенията на две малки селца.

Четиридесетминутното пътуване обратно към Чунмин Сити се оказа още по-трудно и двамата бяха крайно изтощени. Нокс се бореше с тялото си, за да остане буден, докато Грейс подремваше, все още замаяна от водката.

Шофьорът ги остави на две пресечки от мястото, където бяха паркирали тойотата. Нокс тъкмо подменяше регистрационните й табели, когато телефонът му иззвъня.

Грейс вдигна, слуша известно време без да продума, след което прошепна нещо, затвори и притисна телефона към гърдите си.

— Е? — попита Нокс.

— Джиан Лу не е открил нищо, което да е свързано с някаква сделка със земя, било то голяма или малка. Нищо, освен проектите за седемте града, които така или иначе вече са оповестени и се изпълняват. Никъде не се споменава за Чунан Сан Дуй или Ван Бейкун.

— Това вече е потискаща новина — отбеляза Нокс.

— Но докато е разпитвал наоколо, е попаднал на някаква история, на която си заслужава да обърнем внимание — довърши тя.

— И защо?

— Става въпрос за катастрофа с една жертва, при която шофьорът е избягал от местопрестъплението и се е укрил. Случило се е миналия месец с общински служител — геодезист на име Ксулон Яо. Човекът е бил блъснат и убит на място на пътя близо до Юан Ли Киду. Шофьорът така и не е бил намерен.

— И какво означава това? — попита Нокс.

— Юан Ли Киду е малко село, което също е заобиколено само с ферми — поясни тя, грабна картата от ръката му и му показа къде се намира. — Ето тук е, виждаш ли?

Ако се свържеха линиите на двете места, където току-що бяха ходили, с новопосоченото от Грейс място, на картата се получаваха три четвърти от идеален правоъгълник… Беше невъзможно човек да не забележи симетричното разположение.

— Доста огромен район е — отбеляза Нокс.

— Джиан ми каза къде мога да намеря семейството на убития.

— И аз участвам в играта — напомни й той.

— Може да се окаже чисто губене на време — предупреди го Грейс.

— Трябва да се измъкнем оттук — настоя Нокс. — Мисля, че шофьорът все още слухти някъде наблизо.

— Нали подмени регистрацията на тойотата?

— Да, но повярвай ми, те не са чак толкова тъпи.

12:30 часа

Куаксинжен

В малка оградена кутийка, представляваща една от стотиците идентични кутийки офиси в огромното хале в североизточната част на Шанхай, вниманието на една жена, наречена Лон Би, бе привлечено от появилата се на екрана регистрационна табела от обявените за издирване.