Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

Грейс го изгледа, готова да възрази, но вече се намираха на улицата, сред хаоса на тълпите и обилно леещия се дъжд.

18:15 часа

Нокс махна и спря две моторикши — те бяха по-безопасни от такситата и градския транспорт.

Грейс и Данър се качиха и седнаха на пластмасовите седалки под скъсания от вятъра гюрук, а Нокс помогна на Лу да се качи при него в първата рикша. Водачите управляваха триколесните моторни колички в лентата за велосипеди и мотопеди.

Двадесет минути по-късно стигнаха до фериботния терминал и хотела зад него. Хиляди китайци се редяха по улиците в очакване на фериботите. Мракът се спускаше бързо и тълпите ставаха все по-нетърпеливи, изнервени и ядосани.

Четиримата влязоха в хотел „Индиго“, отново измокрени до кости. Нокс каза на рецепционистката, че го изпращат от „Уайт Стар Риълти“. Заведоха ги до две стаи на втория етаж, разположени в двата края на дългия коридор. Нокс никога не вземаше стаи на по-високо от петия етаж. Декорацията бе в европейски стил с много елементи от неръждаема стомана и матирано стъкло.

Нокс и Грейс огледаха раната на Лу. Грейс се опита да го заговори на мандарински, но Едуард Лу се криеше някъде зад празния и кървясал поглед на това, което бе останало от него.

— Доста е зле — отбеляза тя.

— Да — съгласи се Нокс. — Не ни остава много време.

Грейс се извини, отиде до тоалетната и се върна със сресана коса. Данър беше заспал в мига, в който го бяха оставили на леглото. Нокс и Грейс изправиха Лу и сложиха лед на раната му.

Нокс поръча румсървис и много черен чай. Очертаваше се дълга нощ.

— Трябва да поговорим — каза му Грейс. — Да отидем в другия край на коридора.

— Не можем да оставим тези двамата сами — отбеляза той.

— Само за пет минути — настоя тя.

— Имам разменната монета — каза Нокс, потупвайки отново джоба на якето си. — Тук е записът от видеокамерата. С това трябва да успея да купя билет към къщи за Сержанта, но не ми остава много време за действие. Може ли да поговорим по-късно, когато се върна?

Грейс поклати глава, но не се опита да го спре.

— Обещавам ти, че ще поговорим — успокои я той, излезе от стаята и се запъти към другата в противоположния край на коридора.

Нокс набра номера на айфона на Дулич. Козловски вдигна след четвъртото позвъняване.

— Давай! — подкани го той.

— Аз съм — каза Нокс и побърза да напомни: — Тези телефони са безопасни.

— Доста си зает напоследък. Да знаеш, че си се изкачил до върха на списъка с най-търсените лица от шанхайската градска полиция.

— Ще ти дам мястото и хората, които са отговорни за това! — предложи Нокс.

— А аз се обадих тук-там, обаче без заложниците и без парите за откупа нещата ще изглеждат като поредното нарушение от твоя страна. Накрая има риск ти да си го отнесеш.

— В момента не мога да се тревожа за това — отвърна Нокс.

— Просто го имай предвид. На твое място щях да се покрия възможно по-дълбоко.

— Искам да измъкна човека, от когото си взел този телефон. Тази вечер. Да е с мен тук… — кратко обясни Нокс.

— Първо, въобще не искам да знам къде си — започна Козловски. — Второ, няма как да стане. Заловили са единия от шофьорите. Знаят, че е било част от заговор, и са поставили ченге пред стаята на приятеля ти в болницата. Той няма да ходи никъде.

— Трябва да го промениш — каза Нокс.

— Спомняш ли си онзи наш разговор? Когато те предупредих докъде най-много мога да се намеся в това? — попита Козловски.

— Имам видеозаписа, който е заснел твоят оператор, преди да изчезне — изстреля Нокс.

Последва дълго мълчание.

— Я повтори? — отвърна Козловски.

— Чу ме добре. Вижда се, че Едуард Лу е станал свидетел на тежко престъпление — на убийство, както твърди самият Лу. На записа се забелязва, че едно лице — монголецът, изтръгва камерата. След онази нощ твоят оператор е изчезнал завинаги. Прав ли съм?

Отново настъпи тишина.

— Не ти ли се иска да приключиш случая с това изчезване? — попита Нокс. — На видеото се вижда съвсем ясно как монголецът си има вземане-даване с някакъв охранен тип. Определено е някакъв богаташ и е китаец. Цялата тази каша има нещо общо с това, че Маргарт и „Бертолд Груп“ са плащали огромни суми на някого, за да се сдобият с едно число. Монголецът е бил посредник, а изглежда, дебелакът е бил източникът на информация.

— Какво число? — поинтересува се Козловски.

— Голямо число. Много голямо — отвърна загадъчно Нокс.

— Не разбирам…

— Нито пък аз — призна си Нокс. — Предполагам обаче, че работата на монголеца е била да узнае и да съобщи числото на хората, които са си платили за него — на „Бертолд Груп“. Той е разбрал колко важен е бил Лу. Никой не знае какво е станало, след като информацията е стигнала до купувача. Тогава се е случило и отвличането и може би никога няма да разберем — обясни Нокс, пропускайки подробностите за участието на Лу в собственото му отвличане. — Ще ти дам диска в замяна на приятеля ми. Трябва да го измъкна тази вечер.